Дерин се намръщи, надявайки се, че няма да се впуснат в битка без нея. Ала Алек не изглеждаше от онези, които изоставят хората си.
Д-р Барлоу се показа отново, а двигателите на самохода ревнаха. Докторката викаше нещо към кабината, насочвайки Алек по някаква вдъхновена от науката стратегия.
Ала шейната вече ги застигаше, набирайки по-голяма скорост от Бурехода върху заледения сняг. Дерин погледна нагоре към товара, който се извисяваше над нея. Ако тези два грамадни обекта се сблъскаха, тя щеше да е точно по средата.
— Мърдай! — извика тя, покатервайки се още по-нагоре по купчината.
Буреходът се приближаваше все повече и Дерин осъзна, че д-р Барлоу е откачила. Дори не се опитваше да ги насочи извън траекторията на шейната. Самоходът продължаваше да върви с равномерен ход, само идейка по-бавно от натоварената врата.
Тя се опита да покаже недоумението си на д-р Барлоу, а дамата имитира движения на изкачване в отговор на това.
Дерин се намръщи и тогава видя стълбицата, която висеше от долната част на Бурехода. Полюшваше се на вятъра, заедно с бяга на машината, влачейки се отзад като счупено детско хвърчило.
— О, едва ли мислите, че ще мога да се хвана за това нещо — измърмори си тя. Стълбата беше цялата от вериги и метални пръчки, които служеха за стъпала — достатъчно тежка, за да избие някой зъб!
Дерин скръсти ръце. Можеше да се качи върху самохода, ако шейната спреше, нали така? Разбира се, колкото по-бързо успееше да се върне на борда, толкова по-скоро щяха да отидат и да помогнат на Левиатан.
Там от другата страна на ледника, Машинистите вече правеха първия си заход. Картечниците проблясваха от гондолите им, заобиколени от облак флашетни прилепи. Сега виждаше колко малки са цепелините — едва стигаха дължина от двеста ярда. Ала Левиатан под тях бе съвсем безпомощен — ятата му гладуваха и бяха разбити от битката предната вечер.
— Явно нямам друг избор — измърмори Дерин.
Буреходът вече беше близо, толкова близо, че огромните му крака хвърляха сняг в лицето й. Ала стълбата все така се вееше далеч от нейния обсег. Дерин запристъпва предпазливо към предния край на шейната и се качи върху един варел захар в нестабилен баланс. Въпреки това не успяваше да достигне целта си. Налагаше се да скочи.
Приготви се, разпъвайки ръце и се опита да улови някакъв ритъм в люшкането на стълбата.
Най-накрая скочи във въздуха…
Пръстите й се сключиха около една от металните пръчки и тя се озова в полет между краката на самохода. Ревът на двигателите беше оглушителен. Около нея дрънчаха и скърцаха всякакви джаджи и бутала, а два ауспуха изхвърляха горещ черен дим в лицето й. Тя се разклащаше при всяка гигантска крачка, а краката й се люлееха лудо. Стълбата се усука във въздуха и завъртя Дерин като пумпал.
Тя замаха с крака, докато единият ботуш не се закачи за една от ниските пръчки, които служеха за стъпала и застопори стълбата — светът престана да се върти бясно около нея.
Погледна нагоре и забеляза Бауер и Хофман, които надничаха от мрака на корпуса. Бауер протегна ръка навън. Тя трябваше само да се качи няколко метра по-нагоре.
Сякаш беше лесна работа това.
Дерин посегна нагоре, за да се хване за следващата пръчка. Металът беше нащърбен и се закачаше за ръкавиците й. Издърпа се решително нагоре, като се опитваше да не забелязва шиповете, наредени около входа на люка.
Най-после се приближи достатъчно, за да посегне и да се хване за ръката на Бауер. Хофман също се хвана здраво и двамата я издърпаха бързо вътре.
— "Вилкомен ан борд[10]" — Бауер с усмивка на лицето. Туй, разбира се, значеше "Добре дошъл на борда".
Да му се не види, машинисткият език си беше лесен.
Тридесет и две
— Бял сте като призрак! — Възкликна д-р Барлоу.
— Просто брашно. — Дерин се издърпа със стенание в пилотската кабина. Ръцете я боляха от стискането на металните пръти на стълбата, а мускулите на ръцете й сякаш виеха от болка. Сърцето препускаше като локомотив.
— Брашно ли? — повтори д-р Барлоу. — Колко странно.
— Добра работа, Дилан! — Алек извиваше цялото си тяло, докато управляваше машината. — Не бях виждал някой да се качва на борда на самоход по този начин!
— Не го препоръчвам. — Отпусна се върху наклонения под на кабината, дишайки тежко. Таса долази до нея, за да я подуши по ръката, а после изкиха цяла шепа брашно.