— Това е чудесно — замислено рече дипломатът. — Обаче бертийонажът не помага особено при изобличаването на конкретно п-престъпление, особено ако човекът преди това не е бил арестуван.
Гош разпери ръце:
— Е, това е проблем, за който науката няма решение. Докато съществуват престъпници, няма как да мине без нас, професионалните копои.
— Да сте ч-чували някога за отпечатъци от пръстите? — попита Фандорин и показа на комисаря тънката си, но доста здрава ръка с полирани нокти и пръстен с брилянт.
Гош изгледа със завист пръстена (най-малко годишната му заплата) и се подсмихна:
— Да не става дума за някакво циганско гледане на ръка?
— Ни най-малко. Още от д-древни времена се е знаело, че релефът на папилярните линии по пръстовите възглавнички е уникален за всеки човек. В Китай работниците, наричани кули, са подписвали наемния договор с отпечатък от палеца, намазан с туш.
— Е, ако всеки убиец беше така любезен специално да маже пръстите си с туш и да оставя отпечатък на местопрестъплението… — комисарят се разсмя добродушно.
Но дипломатът май не беше много склонен да се шегува.
— Господин корабен детектив, трябва да ви уведомя, че съвременната наука е установила с достоверност: пръстът оставя отпечатък при всяко съприкосновение с каквато и да е суха и твърда повърхност. Ако злодеят докосне дори и съвсем леко вратата или оръдието на убийството, или стъклото на прозореца, той оставя следа, чрез която може да бъде изобличен като престъпник.
На Гош му идеше да се пошегува, че във Франция има двайсет хиляди престъпници, които имат двеста хиляди пръста и че човек, ако много зяпа в лупата, може и да окьоравее, но се сепна. Спомни си счупената витрина в къщата на улица „Грьонел“. По изпотрошеното стъкло бяха останали многобройни отпечатъци от пръсти. Но никой не се сети да ги изкопира — и стъкларията замина на боклука.
Я гледай ти, докъде стигнал прогресът! Като се замислиш, какво излиза? Всички престъпления се извършват с ръце нали така? Пък се оказва, че ръцете умеели да донасят не по-зле от платените осведомители! Значи изкопираме ли пръстите на всички бандити и крадци, те няма да посмеят да подхванат никакво черно дело с гадните си лапи! И край на престъпността.
Свят му се зави от подобни перспективи.
Реджиналд Милфорд-Стоукс
2 април 1878 година, 18 часа 34 минути и ½ по Гринуич
Моя скъпоценна Емили,
Днес навлязохме в Суецкия канал. Във вчерашното си писмо Ви описах най-подробно историята и топографията на Порт Саид, а сега не мога да се въздържа да не Ви съобщя някои интересни и поучителни сведения за Великия канал, това грандиозно творение на човешките ръце, който догодина отбелязва своята десета годишнина. Не зная дали Ви е известно, обожаема моя съпруго, че съвременният канал фактически е четвърти поред, а първият е бил прокопан още през XIV век преди Рождество Христово при царуването на великия фараон Рамзес? Когато Египет запада, пустинните ветрове запълват руслото му с пясък, но 500 години преди Христа, по времето на персийския цар Дарий, робите прокопават нов канал, който е струвал 120 000 човешки живота. Херодот пише, че плаването по него е отнемало четири дни и че две триреми2 се разминавали свободно, без да си преплетат греблата. Няколко от корабите на разгромената флота на Клеопатра са успели да избягат по тоя път в Червено море и така се спасили от гнева на страшния Октавиан.
След разпадането на Римската империя времето и пясъкът отново отграждат Атлантическия от Индийския океан с подвижна стена от около сто мили, но щом из тия безплодни земи се възправила мощната държава на последователите на пророка Мохамед, хората отново грабнали кирките и мотиките. Днес аз плавам покрай тия мъртви от сол земи и покрай безкрайните дюни и не спирам да се възхищавам от тъпото мъжество и къртовската упоритост на човешкото племе, повело безспирна борба с всемогъщия Кронос. Цели двеста години кораби, натоварени със зърно, са плавали по арабския канал, после земята изтрила от челото си тая жалка бръчица и пустинята отново потънала в хилядолетен сън.