Когато двамата излязоха, мъжете се преместиха на фотьойлите и запалиха пури. Корабният лекар, италианецът, и жена му, англичанката, отидоха при някакъв пациент, а аз се опитах да обясня на сервитьора да не слага в омлета ми за закуска нито бекон, нито шунка. Как не свикнаха толкова дни!
Минаха може би две-три минути и изведнъж чухме силен женски писък.
Първо, не можах веднага да разбера, че вика Клебер-сан. Второ, не разбрах, че пискливото „Оскур! Оскур!“ означава „Au secours! Au secours!“25 Но това не оправдава поведението ми. Държах се позорно, позорно. Не заслужавам да ме наричат самурай!
Но поред.
Пръв към вратата се втурна Фандорин-сан, след него полицейският комисар, после Милфорд-Стоукс-сан и Суитчайлд-сан, а аз продължавах да стоя на мястото си. Те сигурно са си помислили, че в японската армия служат жалки страхливци! Докато в действителност просто не можах веднага да разбера какво става.
Когато схванах, беше вече късно — стигнах на местопроизшествието последен, дори изостанах от Стамп-сан.
Каютата на Клебер-сан е съвсем близо до салона — петата вдясно по коридора. Иззад гърбовете на всички, които бяха дошли първи, видях невероятна картина. Вратата на каютата беше широко отворена. Клебер-сан стенеше жално, паднала на пода, а върху нея се бе стоварило нещо черно, лъскаво и неподвижно. Не можах веднага да разбера, че това е огромен негър. Той беше с бели памучни панталони. От тила му стърчеше дръжката на морски кортик. От положението на тялото му веднага се досетих, че е мъртъв. Такъв удар, нанесен в основата на черепа, изисква голяма сила и точност, но затова пък убива светкавично. Клебер-сан напусто се опитваше да се освободи и да се измъкне изпод затисналото я тежко тяло. Лейтенант Рение сновеше около нея. Лицето му беше по-бяло от яката на ризата. Ножницата на кортика му висеше празна на кръста. Лейтенантът беше съвсем объркан — ту се опитваше да отмести от бременната жена неприятната тежест, ту се обръщаше към нас и смутено започваше да обяснява на комисаря какво е станало.
Единствено Фандорин-сан не бе изгубил присъствие на духа. Той без видимо усилие повдигна и отмести тежкия труп (веднага се сетих за гимнастиката с гирите), помогна на Клебер-сан да седне на стола и й даде вода. Тогава се сепнах и аз — приближих се до нея и бързо проверих: май нямаше нито рани, нито охлузвания. Дали има вътрешни травми, ще стане ясно по-късно. Всички бяха толкова развълнувани, че никой не се изненада от прегледа, който извърших. Белите смятат, че всички азиатци сме малко шамани и владеем лечителското изкуство. Пулсът на Клебер-сан беше 95, което е напълно обяснимо.
Двамата с Рение-сан един през друг разказаха следното.
Лейтенантът:
Той изпратил Клебер-сан до каютата, пожелал й приятна вечер и се сбогувал. Но не успял да направи и две крачки, когато чул безумния й вик.
Клебер-сан:
Тя влязла, запалила електрическата крушка и забелязала до тоалетката гигантски черен човек, който държал в ръцете си кораловата й огърлица (после наистина видях огърлицата на пода). Негърът я нападнал мълчаливо, съборил я на земята и я сграбчил с огромните си ръчища за гърлото. Тя се развикала.
Лейтенантът:
Той нахлул в каютата, видял ужасната (каза „фантастична“) сцена и в първия момент се объркал. Хванал негъра за раменете, но не успял да помръдне великана нито на сантиметър. Тогава го ритнал с ботуша си в главата, но отново без резултат. Чак после, уплашен за живота на мадам Клебер и нейното бебе, извадил кортика си от ножницата и нанесъл един-единствен удар.
Помислих си, че буйната младост на лейтенанта сигурно е минала по таверни и бордеи, където от умението да боравиш с ножа зависи кой на другия ден ще се събуди, а кого ще отнесат на гробището.
След малко дойдоха капитан Клиф и доктор Труфо. Хората в каютата станаха много. Никой не можеше да проумее откъде се е взел този африканец на „Левиатан“. Фандорин-сан внимателно огледа татуировката по гърдите на убития и каза, че е виждал подобна и преди. Когато по време на неотдавнашния Балкански конфликт бил в плен при турците, там имало чернокожи роби с точно такива зигзагообразни орнаменти, разположени концентрично около зърната на гърдите. Това била ритуалната шарка на племето нданга, открито наскоро от арабски търговци на роби в самото сърце на екваториална Африка. Мъжете нданга били много търсени по пазарите на целия Изток.
Стори ми се, че Фандорин-сан обясни всичко това с малко странен израз на лицето, сякаш беше озадачен от нещо. Но може и да греша, защото мимиката на европейците е доста особена и изобщо не прилича на нашата.