Фандорин се дръпна и каза:
— Епител? Вие разбирате от физиология?
— Малко — скромно отвърна мисис Труфо. — Преди да се оженя, имах известно отношение към медицината.
— Нима? Колко интересно! Непременно т-трябва да ми разкажете!
За съжаление Рената не можа да догледа представлението докрай, защото до нея седна една позната дама и тя трябваше да се откаже от наблюдението.
Но непохватната атака на тъпата докторша подразни самолюбието й. Дали и тя да не пробва чара си върху този апетитен руски мечо? Естествено, само out of sporting interest40, е, и за да не загуби навика, без който не може нито една уважаваща себе си жена. Любовните възторзи не й бяха притрябвали. Честно казано, в сегашното й положение мъжете не предизвикваха у нея нищо друго освен гадене.
За да минава времето (Рената го наричаше „да ускорим плаването“), тя разработи простичък план. Леки морски маневри под кодовото наименование „Лов на мечка“. Впрочем мъжете повече приличат на семейство кучета. Както знаем, те са примитивни същества и се делят на три основни типа: чакали, овчарки и помияри. За всеки тип си има отделен подход.
Чакалът се храни с мърша — тоест избират по-сигурната плячка. Мъжете от този тип предпочитат леснодостъпните жени.
Така че при първия им разговор на четири очи Рената се заоплаква на Фандорин от мосю Клебер, скучния банкер, който мислел само за цифри и изобщо не се интересувал от младата си жена, смотанякът. И най-загубеният би се досетил, че се отегчава от безделието и носталгията. Тоест ще налапа голата кука и без червей.
Но работата не стана. Рената трябваше да отговаря на досадни въпроси за банката, в която работи мъжът й.
Добре, тогава тя заложи капан за овчарка. Тази категория обожават слабите и беззащитни жени. Такива мъже не искат нищо, само трябва да ги оставиш да те спасяват и защитават. Хубав подвид, много полезен и удобен за употреба. Важното е да не прекалиш с оплакванията — мъжете бягат от болнави жени.
Веднъж-дваж Рената изнемогна от жегата и грациозно се опря на желязното рамо на рицаря и защитника. Един път не успя да си отключи вратата на каютата — ключът й заяде. Вечерта на бала помоли Фандорин да я отърве от подпийналия (и напълно безобиден) драгунски майор.
Русинът й подложи рамо, отключи й вратата, даде необходимия отпор на драгуна, но този мухльо не прояви никакви признаци на влюбеност.
Нима е помияр, учуди се Рената. Няма вид на такъв.
Третият тип мъже са най-обикновени и нямат грам въображение. На тях им действа само нещо грубо-чувствено, като например случайно разголен глезен. От друга страна, мнозина от великите хора и дори светила на културата спадат тъкмо към дадената категория, така че имаше смисъл да опита.
С помиярите всичко е елементарно. Рената помоли дипломата да се отбие при нея точно по пладне — щяла да му покаже акварелите си (каквито изобщо не съществуваха в природата). В дванайсет без една минута мераклийката вече стоеше пред огледалото, само по корсаж и дълги долни гащи.
Когато се почука, тя извика:
— Хайде влизайте де, откога ви чакам!
Фандорин влезе и замръзна на прага. Без да се обръща, Рената врътна пред него дупето си и демонстрира голия си гръб. Още мъдрите хубавици от осемнайсети век са открили, че на мъжете по им действа не деколте до пъпа, а откритата отзад шия и разголеният гръб. Изглежда, беззащитният гръбнак пробужда в човешките мъжкари хищнически инстинкт.
Дипломатът май се хвана — стоеше, гледаше и не се извръщаше. Доволна от ефекта, Рената каза капризно:
— Хайде, Джени. Елате да ми помогнете да си облека роклята. Всеки момент ще ме посети един много важен гост.
Ако беше някой по-нахален, щеше безмълвно да се приближи и да целуне нежните къдрици на врата й. Някой по-посредствен би й подал роклята и би се изхилил свенливо.
Тогава Рената щеше да приеме, че ловът е приключил успешно. Щеше да се направи на смутена, да изпъди нахалника и да изгуби всякакъв интерес към него. Фандорин обаче се държа нестандартно:
— Не е Джени — с неприятно спокоен глас каза той. — Аз съм, Ераст Фандорин. Ще изчакам отвън, д-докато се облечете.
Изобщо или е представител на някаква рядка порода, устойчива на съблазни, или е извратен. Във втория случай англичанките напразно се стараят. Макар че набитото око на Рената не откриваше характерните белези на извратеност. Освен странния навик да се уединяват с Шаро.
Всичко това обаче са глупости. Има и по-сериозни причини за безпокойство.
В мига, когато най-после Рената реши да бодне с вилицата поизстиналото соте, вратата с трясък се отвори и в трапезарията нахлу очилатият професор. Той винаги си беше малко нередовен — ту сакото му закопчано накриво, ту връзките на обувките му се развързали… А днес приличаше направо на чучело: брадичката му разчорлена, вратовръзката му се кривнала на една страна, очите му опулени, изпод сакото му виси едната тиранта. Явно му се беше случило нещо изключително. Рента тутакси забрави за неприятностите и с любопитство се вторачи в образованото плашило.