Някъде съвсем наблизо тревожно удари параходната камбана, отекнаха викове и отчаяно писна жена.
— Господи, пожарна тревога! — извика лейтенантът и се втурна към вратата. — Само това липсваше.
Всички вкупом се устремиха след него.
— What’s happening? — напразно питаше изплашената мисис Труфо. — Are we boarded by pirates?43
Рената за миг остана със зяпнала уста, после писна колкото й глас държи. Вкопчи се в пеша на комисаря и не му позволи да побегне след останалите.
— Мосю Гош, не ме изоставяйте! — примоли се тя. — Знам какво е пожар на кораб, чела съм! Сега всички ще се втурнат към лодките, ще започнат да се блъскат, а аз съм безпомощна бременна жена и те със сигурност ще ме избутат! Обещайте ми, че ще се погрижите за мен!
— Какви лодки? — разтревожено измърмори дядката. — Какви ги дрънкате! Казаха ми, че „Левиатан“ е идеално противопожарно обезопасен и дори има пожарникар. Стига сте треперили, всичко ще се оправи — той се опита да се освободи, но Рената се бе вкопчила в пеша му с мъртва хватка. Зъбите й тракаха.
— Я ме пусни, момиче — нежно каза Шаро. — Никъде няма да ходя. Само ще надникна през прозореца да видя какво става на палубата.
Не, пръстите на Рената не се разтвориха.
Комисарят обаче излезе прав. След някакви си две-три минути в коридора отекнаха спокойни стъпки, шум от гласове и уиндзорци започнаха да се връщат един след друг.
Уплахата им още не се беше уталожила и затова те се смееха много и говореха по-високо от обикновено.
Първи влязоха Клариса Стамп, съпрузите Труфо и поруменелият Рение.
— Нищо особено — съобщи лейтенантът. — Някой хвърлил незагасена пура в кошчето, а там имало стар вестник. От огъня пламнала завесата, но моряците били нащрек и за миг угасили пламъка… Виждам обаче, че вие сте напълно готови за корабокрушение — засмя се той и погледна Клариса. Тя държеше портмоне и бутилка с оранжада. — Е, оранжадата е да не умрете от жажда сред вълните — досети се Рение. — Но за какво ви е портмонето? То едва ли щеше да ви потрябва в лодката.
Рената се изсмя истерично, а мис Стара Мома смутено остави бутилката върху масата.
Докторът и докторшата също се бяха въоръжили: мистър Труфо бе успял да грабне чантата с инструментите си, а жена му бе гушнала едно одеяло.
— Тук сме в Индийския океан, госпожо, едва ли бихте замръзнали — със сериозен израз на лицето каза Рение, но Козата неразбиращо поклати глава.
Японецът дойде с трогателно пъстро вързопче в ръката. Интересно какво ли държеше в него. Може би някой пътен комплект за харакири?
Перкото влезе разчорлен и понесъл някаква кутия като за писмени принадлежности.
— На кого щяхте да пишете, мосю Милфорд-Стоукс? А, разбирам! Когато мисис Стамп си допие оранжадата, ще сложим писмото в празната бутилка и ще го пратим да плува по вълните — предположи лейтенантът прекалено шеговито (явно защото му беше олекнало).
Сега всички бяха налице освен професора и дипломата.
— Мосю Суитчайлд сигурно опакова научните си трудове, а мосю русинът слага самовара, за да пие чай като за последно — каза Рената, заразена от веселото настроение на лейтенанта.
Тъкмо го споменаха, и русинът влезе. Застана на прага. Красивото му личице беше по-мрачно от облак.
— Какво, мосю Фандорин, да не идвате да си вземете наградата за в лодката? — закачливо се поинтересува Рената.
Всички направо избухнаха в смях, но русинът не можа да оцени шегата (която между другото беше много остроумна).
— Комисар Гош — тихо каза той. — Ако обичате, моля ви да излезете в коридора. Побързайте.
Колкото и да е странно, изричайки тези думи, дипломатът нито веднъж не се запъна. Може би се беше излекувал благодарение на преживяния стрес? Случват се такива неща.
Рената понечи да се пошегува и по този повод, но си замълча — щеше да е прекалено.
— Какво толкова спешно има? — недоволно попита Шаро. — Пак ли доноси? След малко, младежо, след малко. Първо искам да доизслушам професора. Къде се е дянал по дяволите?
Русинът погледна комисаря изчаквателно. Като видя, че дядката се инати и няма намерение да излезе навън, Фандорин сви рамене и каза:
— Професорът няма да дойде.
Гош се намуси:
— Как тъй няма да дойде?
— Кой няма да дойде? — извика Рената. — Та той спря на най-интересното! Не е честно!
— Мистър Суитчайлд току-що е бил убит — сухо съобщи дипломатът.