Шед кимна.
— Можем ли да го направим? — попита той.
— Кое да направим?
— Да се напием и да поплачем като малки деца.
— Ами да, по дяволите. Това е официалната ни програма за вечерта. Мистър Гарви, явете се в двайсет часа в каюткомпанията. И си носете чаша.
Шед понечи да отвърне нещо, но интеркомът изведнъж изпука.
— Джим, качи се в командния център.
Холдън тупна Шед по рамото, после излезе.
В командния Наоми бе разгънала монитора и разговаряше тихо с Алекс. Пилотът клатеше намръщено глава. На екрана сияеше карта.
— Какво става? — попита Холдън.
— Джим, получихме кодирано съобщение. Преди няколко минути.
— От „Донагър“? — Марсианският кръстосвач бе единственият кораб в обхват за лазерна комуникация.
— Не. От Пояса — отвърна Наоми. — И не от Церера, Ерос или Палада. Не е от нито една от големите станции.
Тя посочи една малка точка на екрана.
— Идва от тук.
— Това е пуст космос — повдигна вежди Холдън.
— Не. Алекс провери. Там се намира строителна площадка за голям конструкторски проект, над който работи „Тихо“. Липсват подробности за него, но радарният сигнал е доста силен.
— Онова нещо там — отбеляза Алекс — има толкова мощни предаватели, че може да изрисува точка върху корпуса ни от три АЕ6.
— Хм, звучи впечатляващо. И какво казва нашата точка? — попита Холдън.
— Никога няма да повярваш — рече Наоми, докато включваше записа.
На екрана се появи мургав мъж с масивни скули на землянин. Имаше посивяла коса и възлести мускули на шията. Той се усмихна и произнесе:
— Здравейте, Джеймс Холдън. Името ми е Фред Джонсън.
— Този тип ми изглежда познат. Преровете компютрите и вижте кой е.
Наоми не помръдна, само го гледаше с учудено изражение.
— Какво има? — попита Холдън.
— Това е Фредерик Джонсън — натърти тя.
— Добре де.
— Полковник Фредерик Лусиъс Джонсън.
Паузата се проточи секунди, но можеше да бъде и цял час.
— Исусе Христе! — ахна Холдън, когато най-после включи.
Мъжът от екрана преди време бе сред най-уважаваните офицери във флота на ООН, но приключи кариерата си с един от най-големите провали. За поясните той бе земният шериф от Нотингам, превърнал се в Робин Худ. За Земята — обезчестеният герой.
Фред Джонсън бе започнал възхода си към славата с поредица залавяния на пирати в Пояса по време на един период на напрежение между Земята и Марс, каквито, изглежда, възникваха на всеки няколко десетилетия, след което утихваха постепенно. Всеки път, когато двете свръхсили в системата размахваха мечове една срещу друга, престъпността в Пояса нарастваше. Полковник Джонсън — капитан Джонсън по това време, — по-точно неговото малко крило от три фрегати ракетоносци, само за две години унищожи десетина пиратски кораба и две големи бази. И по времето, когато Коалицията най-сетне престана да се тресе от противоречия, с пиратството в Пояса на практика бе приключено, а името на Фред Джонсън бе в устата на всички. Повишиха го и го назначиха за главнокомандващ подразделение на Коалиционната космическа пехота, създадено да опазва закона и реда в Пояса, и той продължи да служи безупречно.
Докато дойде денят на станция Андерсън.
Малко корабно депо почти на отсрещната страна на Пояса, далече от големия космопорт Церера и доста трудно за откриване на картата дори от поясните. Единственото му достойнство бе, че е местна разпределителна станция за водата и въздуха в един от най-незаселените райони на Пояса. По-малко от милион поясни получаваха водата си от Андерсън.
Густав Маркони, коалиционен бюрократ от кариерата, работещ на станцията, реши да наложи допълнителна такса от три процента върху всички доставки, преминаващи през депото, с надеждата да го извади от тежкото финансово състояние. По-малко от пет процента от поясните купуваха въздух от Андерсън, но и това щеше да е достатъчно да облекчи издръжката на станцията. И още по-малък процент от тях бяха готови да реагират на подобно решение с употреба на сила.
Което обясняваше защо от милион засегнати само сто и седемдесет въоръжени поясни пристигнаха на станцията, превзеха я и изхвърлиха Маркони през шлюза. А после поискаха правителствени гаранции, че повече никой няма да налага допълнителни такси върху цената на въздуха и водата, преминаващи през станцията.
6
Астрономични единици; една астрономична единица се равнява на средното разстояние от Земята до Слънцето, приблизително 149,6 млн. км. — Б.пр.