Проследявайки хронологично творчеството на Прист, стигаме до „Машината на пространството“ (1976). Този роман е посветен на Хърбърт Уелс, написан е изцяло в маниера на Уелс и по мотиви на „Машината на времето“ и „Война на световете“, пък и самият Уелс е един от героите. За съжаление българският читател не познава „Машината на времето“ (парадокс!) и това малко ще затрудни цялостното разбиране на романа на Прист. Но все едно „Машината на пространството“ сам по себе си е един цялостен и завършен роман.
Не бих искал да преразказвам и да анализирам романа — нека читателят го открие сам. Но не мога да се въздържа да не цитирам мнението на Дмитрий Биленкин — може би най-точната характеристика на този роман: „В края на деветнадесетото столетие Уелс проницателно диагностира зародиша на раковия тумор на бъдещето. Новият исторически опит можа да разшири и да задълбочи художествената диагноза на явлението — тази задача е поставил пред себе си Прист. Ето защо той е взел в ръка скалпела за анализ на Уелс — за да покаже развитието на антихуманния интелект на марсианците, условията, които са го създали и довели до крайната точка на падението.“
В 1977 година Прист публикува още един доста нашумял роман — „Сънят на Уесекс“. Действието му се развива в 1983 година (!). Една научна група впряга 39 човешки интелекта да функционират едновременно в компютър. Тяхното въображение е програмирано за XXII век, където те „живеят“ без спомена за днешния реален свят. Те не просто живеят, те творят. Така цялата книга се превръща в привлекателна метафора на творческия процес. От философски позиции тезата на Прист е субективно идеалистическа — твърде силен е солипсистичният уклон: мозъкът не се интересува от реалния свят, мозъкът твори вътре в себе си, от собствените си потенции и единствено за себе си. Но като художествено произведение романът „Сънят на Уесекс“ е доста интересен.
Тази линия продължи и в следващия му сборник с две повести „Архипелагът на сънищата“ (1978).
Понякога в желанието си да бъде остро социален автор Кристофър Прист деформира образа на капиталистическото общество до неузнаваемост. Ето един пример — разказът „Главата и ръката“ (1972). За да бъде по-зрелищно телевизионното шоу и за да бъде удовлетворена агресивната природа на скучаещия телеман, на водещия програмата пред камерата му отрязват крайниците, а върхът на самия вакханален спектакъл е отрязването на главата му. За благопристойната английска литература една такава история звучи твърде по американски.
Ето това е Кристофър Прист — неравен, многолик, понякога драстичен, но доста популярен и интересен. Той започна своя творчески път на гребена на „новата вълна“, мина през златната нива на класическия „сайънс фикшън“, плати дори данък на модата ретро, после направи рязък скок към гвардията авангардисти — към онова, което теоретиците наричат „инърспейс“ (вътрешен космос). Живее в Лондон, преподава теория на фантастиката, член е на съвета на Фондацията за научна фантастика и съредактор на списание „Фаундейшън“. В разцвета на силите си и творчески активен. С какво ли още ще ни изненада?