Мъжът беше мъртъв от около дванайсет часа. Случаен бегач, излязъл да пробяга дневния си крос, го бе намерил рано сутринта към 6 часа да лежи по гръб до едно огромно евкалиптово дърво, недалеч от входа за Голдън Гейт Парк откъм 12-о авеню.
Лий Уейд захласнато наблюдаваше как помощникът избира скалпел и започва Y-образния разрез, имащ за цел да отвори тялото от гърдите до пудендума7. Около четиридесет минути по-късно, точно докато изваждаше вътрешностите, помощник-хирургът посочи издатина в горния край на ректума8. Той разряза тъканта и установи, че причината е прозрачен пластмасов балон, около два сантиметра в диаметър.
Приличаше — а всъщност точно това си и беше — на една от капсулите, които могат да се намерят из супермаркетите в автоматите за джунджурии, задействащи се при пускане в тях на четвърт или половин долар. Двете й половинки бяха запечатани с някаква субстанция — както се установи по-късно, цианоакрилен адхезив или казано на по-прост език — лепило „Супер-глу“.
Вътре в капсулата ясно се различаваше свито на тръбичка листче бяла хартия.
Хирургът разряза капсулата с триона за кости, извади листчето с щипци и го разви внимателно — хартията можеше да е запазила някакви отпечатъци от пръсти, макар впоследствие да се оказа, че този случай не е такъв.
Уейд вече стоеше до съдебния лекар и надничаше, за да види листчето. С шрифт „Куриер“, размер 12 пункта, на него бе напечатано:
Мийтуер версия 19
4–16
Взет: 17424 05071
Убит: 17441 05086
Лий Уейд много добре знаеше, че понякога на места, където изобщо не би трябвало да ги има, се намират действително доста странни предмети. Парчета от неща, загубени, когато играчката се превърне в плачка. Но онова, което виждаха очите му, в никакъв случай не изглеждаше като случайно попаднало там. Инстинктът му казваше, че е сложено точно за този момент и търпеливо бе чакало да бъде открито. Като писмо в бутилка, носена от вълните.
— Това говори ли ти нещо? — попита Уейд за всеки случай хирурга.
— Абсолютно нищо.
— И на мен — призна Уейд. — Някой си играе игрички. Нямаш представа как мразя тези гадости.
Пръстовите отпечатъци отговаряха на Доналд Артър Траск, последен известен адрес Честнът Стрийт, квартал Марина. Уейд паркира пред дома и видя, че това е малък блок с апартаменти на три етажа, с по четири апартамента на всеки. За разлика от повечето в Марина, той беше оцелял след земетресението през 1989-а.
На пощенската кутия за апартамент „3С“ пишеше „Д. А. ТРАСК“.
Управителят — някоя си мисис Аликзандър — живееше в „1А“. Докато се качваха по стълбището, тя каза на Уейд, че Дон Траск бил добро момче, живеел сам, никога не създавал проблеми и винаги си плащал наема навреме.
Беше възпълна възрастна жена. От кока на тила й стърчаха снопчета сива коса. Уейд си помисли, че с нещо му напомня на една снимка на мисис Хрушчова, която случайно бе запомнил от детските си години.
— Имаше ли някакви приятели? — поинтересува се Уейд.
— Посетители, които са идвали повече от веднъж?
— Не съм виждала никакви приятели — каза тя.
— А момичета? Момчета?
— Никога не съм виждала никого.
— Е, хайде сега — въздъхна Уейд. — Вие сте в апартамент на първия етаж, точно между входната врата и стълбището. И се грижите за колко… някакви си единайсет апартамента, така ли? Не ми казвайте, че не наблюдавате кой идва и си отива.
— Следя, разбира се — призна тя. — През цялото време. И точно затова знам, че Доналд нямаше никакви приятели.
Тя отключи вратата и го пусна да влезе.
Вътре беше прибрано. Мебелировката бе семпла, в по-голямата си част скандинавска, забеляза Уейд, от онзи вид, който получаваш в кашони и си сглобяваш сам. В умивалника имаше само една-две чинии, на релсата на завесата на душа висеше мокра кърпа и изобщо всичко като че ли си беше на мястото.
Нищо не подсказваше, че тук е било извършено престъпление. Това не можеше да бъде мястото, където някой е бил прободен в сърцето и след това кожата на лицето му е била одрана. Не, жертвата не беше убита тук. Уейд прекара близо час в апартамента, търсейки някакви писмени следи, които да му разкажат що за човек е бил Траск, какво е знаел и защо някой би поискал да го убие.
Не намери много. Пакет писма, подадени във Валпарайзо, Индиана, явно от родителите му. Друг пакет с подател по-голямата му сестра в Блумингтън, Индиана. Няколко унищожени чека, едно-две известия за неплатени сметки — човекът явно не беше затруднен материално. Доналд Траск притежаваше телевизор, стерео-система и компютър, поставен на покрита с дъбов фурнир специална масичка в ъгъла на дневната. Уейд се изправи за малко пред компютъра. Мониторът беше изключен, но от кутията на компютъра се разнасяше слабо бръмчене. Той включи монитора и изчака екрана бавно да просветне.
9
Алюзия за хардуер (апаратните средства при компютрите или както се казва желязото) и софтуер (програмните средства); „мийт“ (meat) на английски е месо, но в случая е презрително изопачено от humanware (човешки фактор при използването на компютрите); „Версия 1“ звучи по начина, по който се пускат различните версии на един и същи програмен продукт. — б. пр.