Лий Уейд, на възраст 38 години, беше представител на последното поколение американци, сблъскало се с предизвикателството на компютрите на средна възраст, а не като деца. Последното поколение, за което компютрите бяха едно сеещо смут в душите непонятно явление. „Това е като старата дилема: или изваждаш рибата, или се прощаваш с кукичката — помисли си той.
— Или разбираш проклетото нещо, или не.“
Той специално така и не го бе разбрал. Малко по-малко компютрите бяха навлезли в ежедневието на полицейската работа и дори в техния участък инсталираха няколко на бюрата. Неговият принцип обаче беше: „Ако трябва да използваш компютър, намери някой хлапак да го направи вместо теб“.
Така че когато мониторът оживя, първото, което Уейд изпита, беше удивление. Защото виждаше летящи тостери. Цели ескадрони преминаващи напречно на екрана тостери. „Това е някаква шега — мина през ума му, — сега ще стане нещо друго.“ Но картината не се промени — беше все такава, безкрайни реещи се тостери и той не можеше да проумее как е възможно Доналд Траск или който и да било друг да седи на стола пред компютъра и да ги наблюдава.
Лий Уейд никога не бе чувал за „скрийн сейвърите“10. Не знаеше, че никой не стои да наблюдава летящите тостери, и нямаше представа, че само трябва да чукне кои да е от клавишите, за да изчезнат тостерите и да види с какво се бе занимавал Доналд Траск точно преди да излезе от апартамента на път за срещата със смъртта си.
Уейд не докосна клавиатурата. Вместо това изключи монитора, после се пресегна, напипа ключа на захранването на компютъра и изключи и него.
Бръмченето секна. Настана тишина, която бе някак празна. Без да разбере, Лий Уейд бе загубил единствения си шанс да разкрие не само убийството на лишения от лице мъж на масата за аутопсии, но и още много други неща около него, които оставаха невидими и незабелязани.
2.
Джейн Регалия се събуди малко след изгрев слънце, облече се и слезе от койката. Бунгалото се намираше в живописната околия Мендосино, Калифорния. Отиде до кухненския плот — цялото бунгало представляваше една доста голяма стая, а койката беше закрепена високо на едната стена, образувайки ниша, където тя бе подредила малък офис.
Беше малко над четиридесетте — слаба, но нямаше да измършавее. Винаги бе изглеждала млада за възрастта си, но вече не бе сигурна дали това продължава да е вярно. Последните четири месеца се бяха развили отвратително, всъщност направо бяха най-лошите в живота й. Всичко бе започнало в Коледната нощ, когато съпругът й не само я бе информирал, че има 26 годишна приятелка, но и още, че смята да се разведе с нея, за да започне нов живот.
Тя сложи чайника на колелото на газовия котлон и разтвори дървените щори на прозореца над умивалника.
Видимостта навън беше не повече от метър. Както всяка сутрин тук и нагоре по хълмовете на Северното крайбрежие, беше се спуснала гъста мъгла, носеща със себе си студ, проникващ чак до мозъка на костите.
Излезе навън, където имаше складирани дърва за огрев — дъбови цепеници, старателно подредени отзад на две купчинки. Самото бунгало се намираше в усамотение, по средата на залесения склон на каньона, на около миля от Тихия океан и на стотина мили северно по крайбрежието от Сан франциско. Издигаше се в центъра на малка полянка, заобиколена от високи дървета. Бризът постоянно носеше откъм морето мириса на морска сол, земна влага и сладкия аромат на зеленина. Най-чистият въздух, който бе помирисвала.
Дори в комбинацията с мъгла и хлад, въздухът беше направо превъзходен. Тя разполагаше точно с онова, от което имаше нужда: място, където да остане сама, да помисли, да анализира различни епизоди от живота си и да реши кои от тях би искала да промени… и кои да забрави завинаги.
Донесе наръч дърва, сложи няколко върху въглените в каменната камина и нахвърля подпалки. След малко пламъчетата започнаха да облизват цепениците.
После се отправи към нишата, където беше нейният офис, и седна пред компютъра.
Той още работеше. Специална програма й позволяваше да го използва и за телефонен секретар, така че рядко го изключваше.
Няколко секунди по-късно модемът изтананика11 номера, който бе избрала. Чу сигнала за позвъняване и миг по-късно се свърза.
10
Буквално „съхраняващ екрана“ (screen saver-англ.) — анимирани изображения, които сменят статичната картина на екрана след програмируем интервал от време, през който не е докоснат клавиш или не е поместена „мишката“ . Идеята е да се запази екранът от „прогаряне“ поради дългото задържане на един и същи образ върху него. — б. пр.
11
В САЩ номеронабирането е тонално и на всяка цифра съответства тон с определена височина (у нас е импулсно и отделните цифри се кодират с различен брой импулси) — б. пр.