Выбрать главу

Електронната система за обмен „Вербум“.

Тя се регистрира и веднага провери електронната си поща12, както имаше навика да прави винаги след ставане и по няколко пъти на ден. Живееше икономично, но си позволяваше малкото удоволствие, свързано с тези междуградски позвънявания. Компютърът беше връзката й със света. А и много скоро бе установила, че общуването с електронна поща е пристрастяващо.

Броячът на пощенската й кутия показваше, че през изтеклата нощ е получила две нови съобщения.

Първото бе от съпруга й. Тя отвори файла.

Мила Джейн,

Снощи не можах да заспя, а и днес не е по-различно. Душата ми е в смут. Обладан съм от съмнения и чувство за вина. Стотици пъти исках да ти се обадя. И щях да го направя, ако не ми беше забранила. Това ограничение ми се струва напълно излишно. Естествено аз разбирам и уважавам желанието ти за спокойствие и време. Не бих искал да нарушавам усамотението, на което държиш и което напълно си заслужила. И все пак… мисля, че един телефонен разговор по никакъв начин не би могъл да застраши никой от нас. Честно да ти кажа, ненавиждам този начин на общуване. Той е толкова безличен. Половината от времето прекарвам в поправяне на печатните си грешки. Чувствам се като че ли първо разговарям с някоя тъпа машина, после изстрелвам изтръгнатото от сърцето ми излияние в ефира, без дори да знам дали си го получила. Позволи ми поне да ти напиша истинско писмо! Добре ли си? Често си мисля за теб и се мъча да си представя живота ти сред природата. Там горе сигурно е прекрасно. Нека бъда напълно откровен и споделя с теб причината за безпокойството ми. Имаш ли някого? Знам, че не ми е работа, но не мога да изтръгна това подозрение от главата си. Живеем в Мендосино вече от години. Бих могъл да дойда с колата там този уикенд и да отседна в някой мотел, а? Твой любящ те съпруг, Албърт

Тя веднага започна да редактира отговора си в прозореца на програмата за работа с електронна поща:

Албърт,

Определено бих искала да бе изпитал някои съмнения и да бе почувствал известна вина, преди да опустошиш живота ми. Не искам да чувам гласа ти. Не желая да виждам почерка ти. Ако посмееш да се появиш тук, ще ме загубиш завинаги. Това място е моето място. Тук намерих спокойствие и ако ти го развалиш с физическото си присъствие, ще си спечелиш вечната ми омраза.

Намекът да ти се отчитам за поведението си тук е оскърбителен. Но просто за да бъде ясно, ще те известя, че не се „виждам“ с никого. Това е вярно и в буквалния смисъл на думата. Бунгалото е доста изолирано. Тук съм напълно сама и никой не ме познава. Изобщо не се виждам с хора, докато не сляза в Пойнт Арина13 за храна и за да проверя пощенската си кутия.

Получавам съобщенията ти. Намирам този начин на комуникация за крайно удобен. Мен поне напълно ме устройва. А ти би следвало да си ми благодарен, че насила те довлякох в края на двайсети век. „Албърт този път наистина звучи по друг начин — помисли си тя. — Загрижен и неестествено мил.“ Съмнения и вина? И изведнъж се сети. Беше само предположение, но тя чувстваше, че е права: Албърт беше изоставен. Добави един последен ред: Не се безпокой, разбирам всяка твоя дума. После се върна към указателя на съобщенията. Маркерът се бе преместил върху второто от двете новополучени писма. Тя хвърли поглед на изпращача, времето на изпращане и темата: stoma@verbum.org 03:26 Изненада!14

Името не й говореше нищо. „Стома“… не, сигурно би го запомнила.

Тя премести курсора на мишката15 върху надписа и щракна с бутона, за да отвори съобщението. То казваше:

Следи това място. Няма да повярваш какво следва…

Тя остана да гледа думите няколко секунди. Първо си помисли, че става дума за някаква реклама — интерактивният маркетинг беше станал нещо обикновено.

Но съобщението някак не звучеше като рекламен текст.

В тона му имаше нещо неопределено заплашително или дори угнетяващо.

Още веднъж се запита беше ли срещала този „Стома“. Може би си бяха разменяли веднъж съобщения и това пред очите й сега бе само опит за нескопосана шега.

Не, наистина не познаваше никакъв „Стома“.

Сигурно бе грешка, това не можеше да има нищо общо с нея.

3.

Монтажистът на Кейт Лейвин — младеж на име Терънс — се отказа към пет сутринта. Без да каже нито дума, той отиде в ъгъла на кабината за монтаж, сви се на кълбо на пода и моментално заспа.

Кейт зае мястото му на пулта и се захвана за работа. Продължи близо два часа: извикваше епизоди от цифровата памет на компютъризирания монтажен пулт „Ейвид“, разглеждаше ги, възпроизвеждаше ги отново и отново, понякога кадър по кадър — материалът представляваше филм за полета на балони с нагорещен въздух над Ню Мексико.

вернуться

12

Съвкупност от програмни средства, позволяващи на абонатите на различни мрежи да си изпращат съобщения, без да се занимават с начина, по който те ще стигнат до адресанта — б. пр.

вернуться

13

Малко градче на Западната крайбрежна магистрала — б. пр.

вернуться

14

stoma@verbum.org е т. н. „адрес за електронна поща“. Той се състои от потребителско име, следвано от символа @ и мрежов адрес, който на свой ред съдържа името на системата и идентификатор за типа на организацията: в случая системата е „Вербум“, а съкращението „org“ е запазено за частни организации, които не подлежат на по-конкретна класификация (като например „edu“ — за образователни институции, „mil“ — за военни, „gov“ — за правителствени и т. н.) — б. пр.

вернуться

15

Устройство за бързо и лесно позициониране върху екрана на монитора; нарича се „мишка“ заради овалната си форма и дългия свързващ кабел (подобен на опашка) — б. пр.