В 7:23 тя избута назад стола си. Очите й сълзяха. Осъзна, че не е излизала от кабината близо двайсет и един часа.
После пресметна, че й остават само два часа и трийсет и седем минути до срока, в който трябваше да предаде първата версия.
Изправи се, протегна се и излезе от кабината. Озова се в застлан с мокет коридор. От едната му страна се виждаха врати за още две малки кабини, идентични с тази, която току-що бе напуснала. От другата страна имаше огромен прозорец към централната апаратна: дузини монитори, няколко лентови видеодека, аудио миксери и миш-пултове.
Отправи се по коридора, мина през масивната врата в края му и влезе в потънало в полумрак Тв-студио с размерите на гимнастическа зала. Тук бяха струпани още монитори и телевизори, подредени на лавици по стените и на подвижни колички. Кейт прекоси студиото, прекрачвайки кабели и жици, мина покрай няколкото студийни камери и се насочи към двойната врата в дъното.
Крилата й се разтваряха навън. Тя ги бутна и излезе в утринта. Соусалито, Калифорния, седми кей, откъм страната на залива.
Въздухът беше влажен, а паважът на паркинга, където стоеше, бе мокър. По небето се носеха ниски облаци и постепенно се разкъсваха. Право пред нея бе естуарът, отвъд който надничаше зелената гърбица на остров Ейнджъл, а още по-нататък се виждаше назъбеният от сгради хоризонт на Сан Франциско, проснал синьо-сивкавата си снага през залива.
Кейт Лейвин стоеше и поемаше с пълни гърди прохладния въздух. Той я освежаваше, връщаше й чувството за място и време.
Беше малка, гъвкава жена на трийсет и три, в джинси и най-обикновена бяла тениска, затъкнала пейджър16 в колана си. Косата й бе къса и подредена. Лицето й бе много симпатично, но от онзи тип, който хората не забелязват от пръв поглед. Всъщност повечето й познати биваха незабавно привлечени от очите й — бързи, неспокойни и интелигентни.
В паркинга влезе кола. Шофьорът бе на възрастта на Кейт. Той паркира и се отправи към входа на сградата на студиото — човек на път за работа. Пътеката минаваше само на метър от мястото, където стоеше Кейт Лейвин. Мъжът мина покрай нея, тихо я поздрави и кимна почтително. Направи го по начина, по който служител поздравява шефа си.
Защото тя притежаваше това място. Беше нейна собственост: земята, ниската приземна сграда, всичко, което беше в нея, дори надписа на входа — „К. Л. медия“. Студийното оборудване, средствата за провеждане на телеконференции, сателитните връзки. Всичко необходимо за монтаж и следснимачна обработка на филмови и видеообекти.
Елис Хойл не се бе поскъпил за нищо.
Всичко бе започнало около една година след като се бяха оженили. Елис плуваше в парите от роялти17 на своите програми с търговско предназначение: графичен редактор и система за управление на бази данни, от които се бяха продали стотици хиляди копия. Тя искаше да прави документални филми. Така Елис се заинтригува от техническите аспекти на проблема.
А той беше човек, който не можеше да устои на съблазънта да притежава всякакви електронни устройства.
Когато най-сетне приключи с покупките, те имаха видеостудио на нивото на най-добрите по западното крайбрежие. Бяха в бизнеса. Разведоха се четири години по-късно. Идеята тръгна от нея, но Елис не направи нищо, за да попречи на неизбежното да се случи. Макар във видеостудиото да бяха инвестирани повече от половината им средства, Елис й го предложи в замяна на издръжка. Беше направил раздялата лесна, доста по-лесна, отколкото би могла да бъде.
Понякога се питаше защо бе постъпил така. Може би това беше жест от любов, опит да запазят поне приятелството помежду си. А може би студиото му бе омръзнало — нещо, което в крайна сметка се случваше с всичките му играчки.
Каквито и да бяха причините, тя си бе отишла заедно със студиото. Беше назначила мениджър, който да решава ежедневните проблеми, защото Кейт държеше да прави филми: в това намираше удовлетворение, това бе най-голямото й удоволствие. Но всички много добре знаеха кой е собственикът. И тя бе онзи, който реално управляваше.
Това й харесваше. Беше добра в този род дейност.
Обърна се и се върна в сградата. Изми лицето си в тоалетната, избърса се и се върна в монтажната.
Терънс не беше помръднал от мястото си в ъгъла. Часовникът на стената показваше 7:34, а кафето й вече беше изстинало.
Текущата й поръчка бе 51 минутен документален филм, възложен й от една от кабелните мрежи. Беше обещала тази сутрин до 10:00 да им изпрати по сателита първия вариант, за да даде възможност на клиента си да добие представа за какво е дал парите си. Срокът не бе твърдо уговорен, но тя не обичаше да просрочва никакви ангажименти, а при тарифа $1400 на час не би искала да прахосва времето за сателитната връзка.
16
Устройство, даващо сигнал при телефонно позвъняване и изписващо номера, от който е било направено и/или кратко съобщение от обаждащия се — б. пр.
17
Възнаграждение от авторското право върху продаден продукт на интелектуалната дейност — б. пр.