В края на кухнята имаше плъзгаща се стъклена врата. Зад нея бяха тъмните води на залива, а в далечината блестеше нощното сияние на Сан франциско.
Отпи от бутилката вода в хладилника и отново опита да се свърже с Елис по телефона.
— Е? — късо попита тя.
— Какво стана с вечерята? — отговори й с въпрос той.
— Вечерята… — започна тя, опитвайки се да разчисти мъглата в главата си. — А вечерята! О, дявол да го вземе… Ами, забравих.
— Да, забрави. — Но гласът му звучеше приятелски.
— Наложи ми се да работя без прекъсване в монтажната… ти ме събуди. Направо ми излетя от главата.
— Няма нищо — успокои я той.
И май наистина беше така, той не се сърдеше. Нищо не можеше да разстрои Елис. Това по своему беше удивително качество: да бъдеш така всеопрощаващ, да бъдеш така неуязвим за дребните страсти, разтърсващи живота на другите хора.
От друга страна, как иначе би могло да се разбере, че някой действително се вълнува? Нали когато срещаш съпротива, поне знаеш, че зад нея стои някой. Поне получаваш реакция.
Ако изобщо имаше някаква причина да го напусне, това бе именно тази. Не дребните скарвания, още по-малко ексцентричността му. А просто защото с Елис никога не знаеше къде се намира.
— Колко е часът? — попита тя.
— Малко след девет.
Смяташе да му каже, че вече е късно и може би трябва да забравят за тази вечер и да отложат за другата седмица, но изведнъж осъзна, че се е разсънила и че вероятно не би могла да заспи часове наред.
— Бих могла да намина — предложи тя. — Ще взема нещо по пътя. Сечуанска кухня?
— Ти решаваш.
— Хайде сега, ти искаш ли, или не?
— Даа — проточи той. — Искам, разбира се. Имам да ти покажа нещо.
„Точно така — помисли си тя. — И аз бих искала да те видя.“
— Само не ми казвай, че си си купил нова играчка. — Нещо в гласа му я накара да почувства за какво става дума.
— Всъщност… тази сам я направих. — В гласа му звучеше нескриван ентусиазъм. — Играчката, която слага края на всички играчки.
— Ще стане към единайсет — предупреди го тя. — Трябва малко да почистя.
— Не се бави — настоя той. — Просто трябва да я видиш.
4.
Същата вечер Джейн Регалия остана да работи на бюрото си в продължение на няколко часа. Направи дълъг запис в електронния си дневник и написа няколко писма, които съхрани във файл, след като ги разпечати на принтера.
В 21:30 се включи във „Вербум“, за да провери електронната си поща. Указателят сочеше, че има само едно съобщение:
stoma@verbum.org 20:48 ТRY_МЕ18
Тя отвори файла. Състоеше се от единствен ред:
Поиграй си
и указание, че към съобщението е прикрепен двоичен19 файл. Това не беше необикновено. Съществуваха различни методи на кодиране и декодиране, позволяващи на потребителите да си изпращат снимки, чертежи, програми, музика и звукови ефекти под формата на обикновена електронна поща.
Програмата, под чието управление се използваше електронната поща, я попита:
Искате ли да декодирате прикрепения файл? Тя отговори кратко:
Y20
Твърдият й диск леко защрака. Прехвърлянето и декодирането на информацията продължи няколко минути.
Когато всичко бе готово, тя се изключи от „Вербум“ и телефонната връзка автоматично се разпадна.
Трябва да беше някаква грешка. „Стома“ продължаваше да я бърка с някой друг. Сигурно ставаше дума за нещо, което изобщо не я засяга. Трябваше да изпрати на „Стома“ съобщение и да оправят недоразумението.
Но беше любопитна. А и още не й се спеше. Реши да пусне програмата и да види за какво става дума.
Отиде в кухнята и сложи чайника на котлона, за да си приготви билковия чай, който пиеше преди лягане.
Върна се при бюрото и стартира програмата с командата ТRY_МЕ
Дискът отново защрака, зареждайки хиляди байтове в паметта на машината. Мониторът потъмня и след няколко минути на него се появи въпросът:
(Нека преводачите и авторите ми позволят да изкажа най-дълбоките си уважения към тях и да отбележа, че такива компютри и програми няма, и няма да има. Вероятно става дума за секунди, а не за минути. Виктор от http://bezmonitor.com)
Искаш ли да ме опиташ? (Y)es or (N)o
Тя въведе
Y
и екранът одобри с
Добре
Твърдият й диск пак се задейства и екранът пак се смени. За миг притъмня, после на него се появи нещо като тесен стоманен мост на черен фон. Единствена гола крушка осветяваше част от него и го правеше да изглежда като увиснал в мрака.
Беше компютърно генерирана графика с максимално правдоподобни детайли, нарисувана от гледната точка на някой, който стои на моста, обърнат към светлината. Самото съоръжение изглеждаше изработено от перфориран метал, подобен на пчелна пита. От едната му страна имаше нисък парапет, а другата оставаше незащитена. Сенките, хвърляни от лампата, бяха моделирани така, че създаваха впечатление за триизмерност и даваха на изображението фотореалистичност.
19
Файловете най-общо биват текстови, чието съдържание може да се чете и двоични, чието съдържание може да е произволно (това най-често са програми или данни в специални формати) — б. пр.