Елис обаче явно не можеше да му се насити. Искаше й се той да изключи това нещо, да я вземе в ръцете си, да я целуне и да я отведе при леглото. А той бе захласнат по новото си устройство.
Беше свикнала с това след толкова години съвместен живот. Беше се научила да не го приема като лично отношение.
Реши да го изчака още малко. Разходи се безцелно из стаята и влезе в пространството между подредените във формата на подкова бюра. Там сред компютрите видя машина, каквато не помнеше отпреди. Имаше размера на настолен компютър, но беше без монитор и без дискови устройства, ако се съдеше по липсата на характерните им процепи…
… но имаше свързана към нея телефонна гарнитура, към куплунг на задния капак бе закрепен коаксиален кабел… Какво наистина бе това и какво правеше то на работното му място?
Елис хвърли поглед към нея и видя какво бе привлякло вниманието й.
— Друга нова играчка — подметна той.
— Тази не си я правил ти.
— Не, купих я.
— Мога ли да попитам какво представлява? — каза тя и още преди да беше изрекла въпроса си той й отговори, че било „система за тестване на клетъчни телефони“. — Като „мобифоните“ ли? — не разбра тя.
— Да — потвърди той, малко засрамен, сякаш го бе хванала да прави нещо нередно. — Тестова система. Използват ги компаниите, които предлагат тези услуги… понякога и в полицията. По същество устройството контролира употребата, идентифицира фабричния номер на апарата, който използваш при връзка с клетъчна система, и ти казва от кой апарат е направено позвъняването. На покрива имам антена и от тази височина приемането е отлично. Мога да контролирам всички обаждания от апарати в зоната на пряка видимост.
„Пряка видимост“, мина през главата й. Та това означава половината град, по-голямата част от Марин, целият Ист Бей, практически до средата на Пенинсула…
— Не се опитвай да ме убедиш, че и това е законно.
— Не, не съвсем. Но имам приятел, който ми дължеше голяма услуга, и направо го изнудих да ми го отстъпи. Нямаш представа на какви неща е способен.
— Какви например? — поинтересува се тя.
— Компаниите биха искали във всеки момент да знаят кой използва оборудването им. Полицаите… хм, това, мисля, и сама можеш да се досетиш.
— Питах по-скоро за какво ще го използваш ти?
— О… — почна той. — Би могло да се каже, че това е новото ми средство за подслушване.
— Да не започваш пак историята с телефоните?23
— Не телефони — отговори Елис леко подразнен. — Хора. — Но вече се беше овладял. — Хора — повтори той. — Голямата цел.
Първите думи, които й каза в коридора на висшия колеж „Редууд“, Мил Вели, бяха „Искаш ли да се обадиш в Маракеш?“24. И двамата бяха второкурсници. Семейството й току-що се бе преместило в Марин. Той беше надут пънк, на когото просто бе написано „неприятности“, съвсем неприличащ на външен вид на математика-отличник, какъвто бе. Още в първи курс бе хвърлил двойна бомба в преподавателската стая, първо, като бе предал теста си за интелигентност само след 20 минути и, второ, след като се оказа, че е набрал 180 точки.
По-късно сам бе казал, че в тази част на таблицата числата нямат особен смисъл. Същата година тя и Елис бяха записали поезия и физика в една и съща група. Самата тя беше във фазата на обожествяване на Силвия Плат25 и виждаше в Елис един нов Шарл Бодлер, а защо не и един нов Лу Рийд.
Това беше поезията.
Физиката… тя просто му доскуча. Някъде около месец след началото на курса стигнаха до темата за атмосферното налягане. Учителят им обясни на какъв принцип работи барометърът. После вдигна Елис да разкаже на класа как би използвал барометър, за да определи височината на един небостъргач.
Идеята беше да се запише показанието на барометъра на партера, после да се качиш на покрива и да запишеш новото показание, а по разликата между двете числа да се изчисли височината на сградата. Това бе отговорът, който всички отличници по физика бяха давали на тази задача през последните петдесет години.
Но Елис отговори:
— Ще пусна барометъра от покрива и ще засека за колко време ще падне до земята. После ще използвам формулата за изминатия път при равноускорително движение и ще изчисля височината на небостъргача.
Учителят по физика се усмихна насила и каза:
— Това е много умно, Елис, но аз мисля, че има и друг начин да се направи.
— Разбира се, че има — съгласи се без замисляне Елис. — Намирате интенданта на сградата и му казвате: „Ей, ще ти дам този страшен барометър, ако ми кажеш колко е висок този небостъргач“.
23
Крадене номерата на сметки, по които се заплащат междуградските разговори — един от популярните видове престъпност сред компютърните маниаци, които често трябва да плащат големи телефонни сметки, за да могат да се включват към различни мрежи и да ползват техните разнообразни и често скъпи услуги — б. пр.
25
Американска поетеса (1932–63), известна с поемите си за жените и смъртта. Самоубила се след дълги години нещастен живот — б. пр.