В този миг тя се влюби в него.
Но дотогава той даже не я бе погледнал. Тя си мислеше, че нещо в нея не му харесва и изобщо не й минаваше през ума, че момчето, което може да провали урок по физика на мистър Уилис, може да не знае как да подходи към момиче като нея.
Без да чака много, още същия ден тя отиде при него и му каза:
— Мисля, че си страхотен, а освен това си и чудесен човек.
Защо ме мразиш?
А той я попита:
— Искаш ли да се обадиш в Маракеш?
След това бръкна в един от дълбоките джобове на бойния си клин в маскировъчна шарка и извади от него малка синя кутийка с бутончета, на външен вид почти като саморъчно направен телефон. По-късно тя научи, че точно такова е името й. Малката синя кутийка представляваше тон-генератор26, в много отношения подобен на телефона с бутонно избиране, с тази разлика, че можеше да прави чудеса, на които телефонът не беше способен. Малката синя кутия27 можеше да отвори напълно безплатно линии за международни разговори из целия свят. Тя можеше да вкара посветения в интимния свят на системата — системата „Бел“, — а веднъж попаднал там, човек можеше да прави каквото си пожелае.
И така, още същия ден те се обадиха в Маракеш от телефонния автомат в кафето. Елис знаеше номера на пансион, където отсядаха надрусалите се с наркотик стари хипита. Знаеше още номера на бордей в Париж, на италиански ресторант в Хонконг и на обществен телефон на Червения площад.
Елис беше „фрийкър“. И по двата начина28.
Той й обясни разликата. Едните фрийкъри бяха просто хора, любопитни да надникнат в ъгълчета, които други биха желали да останат скрити в тайна. Човек би могъл да чуе някой компютърен хакер29 да казва небрежно: „Снощи фрийкнах в Обединена Омахска“, което трябваше да се разбира в смисъл, че е използвал собствения си компютър, за да проникне в базата данни на някоя компания. Без лошо чувство — само влязъл в системата и се повъртял из нея, за да види как правят бизнес големите момчета.
Фрийкърите обичаха да изследват границите на считаното за възможно. Точно такъв бе и Елис, нищо повече. Но имаше и телефонни фрийкъри. Елис в крайна сметка загуби интерес към телефонните компании, но така и не се отказа окончателно да изпробва възможностите на системата. На системата, която и да е тя. За да види как работи и докъде може да проникне в нея.
Фрийкър веднъж, фрийкър завинаги.
— Това е игра — думите му я извадиха от спомена. — Избираш си едно обаждане от клетъчен телефон, кое да е. Опитваш се да прецениш какъв е човекът — толкова, колкото можеш. Понякога единственото, с което започваш, е самият номер. А може и да чуеш нещо, което да ти помогне. Друг път прехващаш кода за телефонния им секретар30, което е винаги интересно, ако можеш да го декодираш.
Тя не можеше да повярва, че той е в състояние да говори за тези неща и да се усмихва с очевидно удоволствие. Да слушаш чужд телефонен секретар!
— Както и да е — продължи той. — Опитваш се да научиш всичко възможно за хората. Изумително е какво има там, Кейт — там, където е достъпно за всички. Няма да повярваш: сделки с недвижимо имущество, молби за получаване на разнообразни лицензи, заглавната част на договорите за даване на кредит — всичко това и още много повече се намира грижливо съхранено в някоя база данни някъде. И после, ако между другото успееш да се добереш до нечий номер за социална осигуровка… е, с това вече можеш да получиш почти всичко. — Въпреки че се стараеше да се сдържа, усещаше, че започва да се вълнува. — Можеш да съставиш досие на някой и да събереш в него неща, които хората сами не знаят за себе си.
— Това е нечистоплътно, Елис.
— И съвсем не е нужно да си Сам Спейд31, достатъчно е само да седиш на клавиатурата и да избираш чрез нея правилните номера.
— Да не си станал придирчив, Елис?
— Това е работа като всяка друга.
— И кога започна всичко това?
— Миналото лято. Веднага след развода.
— А какво правиш със събраните данни?
— Нищо. Интересува ме колко мога да събера. За мен това е упражнение.
— Познаваш ли някой от тези хора?
— Боже мой, разбира се, не. — Беше шокиран. — Откъде накъде? Това би било против правилата.
— А, значи има и правила.
— Естествено.
— И кой създава правилата? — поинтересува се тя.
— Аз.
Той явно я чакаше да каже още нещо. Но тя не го направи — какво можеше да му каже?
Тогава той се обърна към оставеното настрана дистанционно управление и екрана на видеоскенера. „Още едно средство за следене“ — помисли си тя. Какво ставаше тук?
27
Цифровата еволюция на телефонната система вече е направила това реално съществувало просто устройство напълно безполезно, но навремето то позволявало на телефонните измамници достъп до международно и междуградско избиране като е симулирало сигнала (2600Hz), с който централата разрешавала този достъп. — б. пр.
28
От жаргона на компютърните престъпници: терминът идва от английската дума freak, която има много значения, между които „особняк“, „необикновен“ „нередовен“ и се използва в смисъла „сдобивам се нелегално с някаква информация“.
Вторият смисъл, за който се споменава в текста, идва от phreak: това е измислена английска дума, звучаща като frеак, в която звукът „f“ е заместен с произнасяната също като „f“ комбинация ph (от phone — телефон), за обозначаване на телефонна далавера. — б. пр.
30
Номерът, който се набира след позвъняване отвън до собствения телефонен секретар, за да му се подаде команда да пусне на прослушване натрупаните обаждания — б. пр.