Обхвана чашката с ръце. Привичното движение го успокои. Нова глътка. Вече беше значително по-добре.
Взе чашата и я отнесе при компютрите. Седна и стартира една от програмите.
Няколко команди от клавиатурата и модемът започна да избира зададения номер. След малко на екрана се появи познатото приветствие:
Поздрави.
Вие се свързахте със системата за общуване „Вербум“.
Пръстите му полетяха над клавиатурата. Първите една-две минути му се налагаше да се концентрира над сменящото се на екрана съдържание.
Но само толкова — няколко минути. Не след дълго отново беше забравил за всичко, погълнат от безвременната тъмнина.
7.
Джейн Регалия отпразнува първия слънчев ден в околия Мендосино от почти месец насам, прекарвайки шест часа извън наетото бунгало, за да прекопае малката градинка.
Трудът беше изнурителен. Макар да бе с ръкавици, и на двете й ръце почти веднага се появиха и се спукаха мехури. Но почвата бе сочна и тя си представяше летни утрини в недалечно бъдеще, когато щеше да се прибира в кухнята със собствена реколта.
Това продължи до късния следобед. Тогава тя влезе в бунгалото, седна пред компютъра и се включи към „Вербум“.
Както винаги досега и днес системата я приветства със съобщението: Поздрави. Вие се свързахте със системата за общуване „Вербум“.
„Вербум“ е социален и технологически експеримент, посветен на свободния обмен на идеи и информация. Можете да разглеждате „Вербум“ като един безграничен салон за срещи. В тази система ще намерите хора, чиито знания и интереси покриват целия спектър на човешкия опит. Каним Ви да се запознаете с тях, точно така както сме поканили тях да се запознаят с вас.
Моля ви, въведете името, под което желаете да бъдете известни по време на тази сесия.
Неговата дължина не бива да надвишава дванайсет символа.
Тя напечата:
Порша
Системата моментално реагира:
Идентификаторът, който искате да използвате, е резервиран от регистриран потребител. Моля, въведете Вашата парола или натиснете <Control>-I, за да смените паролата.
Джейн Регалия беше регистрирана във „Вербум“ от почти два месеца. Тя въведе паролата си и системата отговори:
Добре дошла, Джейн Регалия
Последно изключване: 17:44; 04/25/9432
Помни, „Вербум“ съществува, за да те обслужва. От теб зависи какво представлява тя.
Тогава тя въведе: Visit WI33
Командата я прехвърли в един от постоянните форуми, поддържани от „Вербум“. Екранът я приветства:
Справяме се и сами: Независими жени
На канала на форума имаше още осем други потребители. Тя познаваше повечето от тях. Беше една от малкото, които се включваха за дискусия почти всеки ден в късния следобед.
За първи път бе взела участие във форума преди около два месеца. Някои от редовните участници се включваха тук от много по-отдавна. Малко бяха тези, които се бяха срещали лице в лице, но всички смятаха, че добре се познават.
Появата й не остана незабелязана.
Нанси-Т> Ето я и нея. Крайно време беше.
Кери> Прегръдки от всички.
Мичико> Чакахме те.
Саломе> Страхувах се, че днес няма да се покажеш.
Порша> Имах друга работа. Съжалявам, Сал.
Саломе> Винаги си е струвало да те почакаме, мила.
Джейн Регалия се облегна и започна да чете текста на досегашната дискусия. Забеляза, че днес всички са малко по-особени.
Продължаваше да наблюдава екрана. От време на време хвърляше поглед през прозорчето над писалището. Мониторът почти скриваше гледката, но като се поместеше малко встрани можеше да вижда тясната алея, която започваше от бунгалото и тръгваше надолу по склона на каньона към крайбрежната магистрала.
„Мичико“ споделяше с останалите как е открила един започващ с 900 телефонен номер на стара сметка за извършени телефонни разговори.
Мичико> Това бяха онези номера, на които можеш да излееш сексуалните си фантазии. Три месеца преди бракът ни да се разпадне, ние харчехме стотици долари на месец за брачни консултации. Точно когато трябваше да се научим как отново да бъдем интимни, той се разреждаше по телефона с някоя наемна курва. Това беше преди година, сега вече сме разделени, така че би трябвало изобщо да не ми пука. Но не е така. Тогава това ме скапа. И истината е, че още се чувствам отвратително, когато се сетя. Джейн Регалия реши да се намеси:
Порша> Понякога най-болезнено възприемаме дребните неща. В моята кухня например единият кран на чешмата капе и това непрестанно ми напомня колко съм безпомощна.
Кери> Обади се на собственика и му кажи да ти го оправи.
Порша> Той е в Бостън, а от друга страна, ако му досаждам за най-малката дреболия, ще вземе и ще ме изхвърли оттук. Но не това исках да кажа. Съпругът ми се справяше с дребните ремонти. Кранът ми напомня за колко много неща е отговарял — неща, пред които сега съм безсилна.