Носеше се надолу в неизвестното, досещаше се, че когато отново срещне земята, я очаква агония, а може би и нещо още по-лошо. Падането продължи само секунда или две, но моментът й се стори безкрайно разтегнат във времето.
И тогава дойде ударът. И отново болката, болката и увереността, че по един или друг начин краят й всеки миг ще дойде.
Падна на циментов под. Нещо експлодира в нея и редуващи се червени и нажежени до бяло вълни на нетърпима болка прорязаха съзнанието й и след малко започнаха да се размиват. Тя се гърчеше, но не беше в състояние да стане. Лежеше така, агонизирайки и отстъпвайки пред болката. За миг се сети за него, питайки се какъв ли ще бъде следващият му ход. Но в съзнанието й нямаше място за други мисли. Остана да лежи така известно време, но нямаше представа колко дълго. Накрая отново чу стъпки. Приближаваха. По някакъв начин той бе слязъл на нейното ниво. Където и да се намираше тя.
Крачките спряха до главата й.
— Последната стъпка беше много коварна, нали? — попита я той.
После я хвана под мишниците и я изтегли някъде настрани. Тялото й отново потъна в пристъпите на режеща болка и тя изпищя толкова силно, че едва не оглуша. Намираха се на някакво стълбище. Усещаше твърдите ръбове на стъпалата да се забиват в гърба й, докато той я теглеше нагоре по него. В един момент усещанията станаха прекалено силни, прекалено непоносими и мозъкът й изключи.
Когато се свести, лентата върху очите й я нямаше.
Наоколо беше светло. Няколко насочени право към нея мощни лампи на стативи я заслепяваха. Опита се да повдигне ръка и да си направи сянка. Но усилието се оказа прекалено много за организма й. Ръката само леко се помръдна и падна немощно на пода.
Беше в стая, гола стая с циментови стени, под и таван. И той беше тук, надвесен над някакъв предмет, закрепен на триножник. Тя едва не изпита съжаление към него, когато видя какъв беше този предмет.
Видеокамера.
„Колко трогателно — мина през ума й. — И колко отвратително…“
Дрехите й бяха нахвърляни на куп на пода и изглеждаха като разкъсани по време на събличането. Осъзна, че е чисто гола. Съзнанието й регистрира този факт някак между другото. Незначителна подробност. Която не би могла вече да я развълнува.
Тя не реагира дори когато той остави камерата, отиде до ъгъла на стаята, после се обърна и дойде при нея.
Отново държеше мачетето.
Пристъпи последната крачка, която ги делеше.
После го вдигна и замахна. Острието проблесна, спускайки се към главата й, и това бе последното, което тя видя.
10.
Когато си тръгна от Тесла Стрийт същата вечер, Кейт Лейвин не се прибра направо у дома.
Пое за Марин по моста, но Елис Хойл непрекъснато изплуваше в мислите й.
И ако това наистина трябваше да става — а тя не можеше да му попречи, — можеше поне да вземе мерки да не става, докато е сама у дома.
Затова смени посоката към студиото, където беше много по-спокойно, отколкото през деня, макар и все още оживено и където атмосферата пулсираше с някаква собствена енергия. Всичко там живееше свой живот, безразличен към душевния й смут.
Студиото и работата, която кипеше в него, не се интересуваха дали тя ще може да вкара Елис Хойл в правия път.
Прекара половин час на бюрото си, приключвайки с насъбралата се през следобеда работа.
После отиде в монтажната — там вече нямаше никого — и прегледа работните версии на две от задачите, върху които работеха. Това й отне още един час.
И все още не беше готова да посрещне бремето на самотата в закотвената си къща.
Върна се в офиса при компютъра на бюрото си. Стартира комуникационната програма. Няколко секунди по-късно на екрана се появи приветствието на „Вербум“.
Тя въведе името, под което се бе регистрирала, и паролата.
Беше избрала име от момичешките си години — на един от любимите й рок-певци. Харесваше й неопределеният му род — не искаше веднага да бъде белязана като жена, а, от друга страна, не желаеше да се маскира като мъж.
Певецът беше Дейвид Бауи, изживял една фаза на малко двусмислено сценично присъствие, по време на която се бе представял под прозвището „Зиги Звездния прах“.
Компютърът я поздрави с:
Добре дошла, Зиги.
11.
Същата вечер Чарлз Обенд отвори чекмеджето на бюрото си и извади от него компютърен модем.
Беше останал сам в офиса, който обикновено делеше с още трима. Всички те бяха младши сътрудници във фирма за застрахователни услуги, чието седалище се намираше извън Канзас Сити.
На модема висяха дълга телефонна жица и широк плосък кабел за серийна връзка34. Той вкара куплунга на кабела в съответното място за него на задния панел на компютъра. След това стана от бюрото си, за да свърже другия кабел към телефонната розетка на стената в другия край на стаята. Беше малко по-висок от среден ръст, с тегло малко над нормата и вече оредяваща коса, въпреки че бе само на 32 години.
34
Компютърът комуникира с външни устройства (принтер, модем, плотер, факс, мишка) по два вида канали:паралелен (по-бърз, при който по кабела се предават едновременно 8 сигнала) и сериен (при който се предава само един сигнал) — б. пр.