Искам да помоля евентуалните си критици, преди да дават съвети, първо да помнят, че жаргон се превежда с жаргон, защото иначе книгата става друга (това не е като да заобиколиш fack с изтърканото „майната му“ или възклицанието Shit с „Дявол да го вземе!“).
Ще завърша като кажа, че се съгласих да преведа тази книга, първо, защото много ми хареса в оригинал, второ, защото представлява едно чудесно предизвикателство за преводача и трето, защото се надявам тя да проправи пътя (може би благодарение и на многото ми бележки под линия) и за други такива.
Дано само да са толкова хубави като Лице в лице.
Иван Златарски
Беше заспала дълбоко, когато неканеният гост тихо проникна в мъртвите часове между полунощ и заранта.
Жената живееше сама. На метър и половина от мястото, където спеше, се намираше малка ниша, която използваше като офис, макар персоналният компютър и лазерният принтер да заемаха по-голямата част от бюрото.
Откъм компютъра се долавяше специфичният звук на бързото въртене на плочите, запечатани в твърдия диск, към който се наслагваше лекото бръмчене на малкия охлаждащ вентилатор.
Съединителен кабел свързваше модема1 на компютъра с телефонната розетка. Точно тук проникна натрапникът.
В 2:00 след полунощ телефонно повикване осъществи безшумна връзка с компютъра. Жената така и не усети нищо. Не че се бе случило кой знае какво: една малка червена лампичка, индицираща обръщение към твърдия диск, примигна няколко пъти и се чу приглушено изщракване.
Някой използваше компютъра. Някой — на много мили от това място — се бе пресегнал като с ръка и бе поел контрол над него. Жената продължаваше да спи.
Още преди време тя бе приела присърце идеята, заложена в компютъра. Не се бе и опитвала да си обясни чудото, което той представляваше. Беше открила за себе си, че може да го използва за много задачи: водене на кореспонденция, анализ на диетата, контрол на разходите, изплащане на сметките.
А между другото му бе поверила и някои от най-съкровените си тайни, някои най-интимни подробности от живота си. Бяха съхранени на твърдия диск и тя вярваше, че са защитени от чужд поглед.
Тайнственият гост се захвана за работа именно от това място. Прегледа набързо справочника на диска и започна да копира избрани файлове. Образно казано, лакомо започна да поглъща тайните й.
Дискът леко бръмчеше и едва чуто прещракваше.
След около петнайсет минути всичко стихна. Връзката беше прекъсната.
Жената спеше, без да знае, че е изнасилена… В най-истинския смисъл на думата.
(Защото не е знаела за предпазващото аспиринче, което се стиска с колене. Виктор от http://bezmonitor.com :-))
Пролог
„Сноуфлейк“ 24–25 март
Предупреждението
Животът ви е в опасност. Докато четете този текст, вие сте в обсега на действие на един убиец. Зад вас стои изправена смъртта — мълчалива и невидима. Всеки миг може да почувствате ледения й дъх на тила си, когато тя се наведе да ви потупа по рамото…
В най-близко бъдеще някой от четящите това съобщение ще умре от ръката ми — гротескно и ужасно (това може да си ти!).
Казвате си: Невъзможно. Не, това не се отнася до мен!
Защото смятате, че сте неизвестни и незабележими. Чувствате буфера на разстоянието между вас и мен — автора на това съобщение. Намирате спокойствие в собствената си анонимност.
Няма такъв буфер. Фактът, че този текст ви е намерил, е доказателство, че където и да се намирате, там мога да стигна и аз.
А анонимността… тя повече не съществува.
Отказахме се от нея в името на удобството — пожертвахме я на олтара на Негово Величество Електрона. Дигитализираните2 подробности на вашето съществуване са предоставени за общ достъп и всеки, притежаващ минимум интелект и опит, може да ги извлече. Вие сте разголени.
Отворени сте за мен като курва, завързана с белезници за четирите крака на легло. Ще проникна във вас, когато ми се прииска. Внимателно и без да бързам ще ви разрежа, ще ви изследвам и ще ви разчленя. Вие сте оставени на милостта ми.
Вие сте ми ИЗВЕСТНИ.
Знанието е власт.
Властта е моя.