Когато усети, че най-сетне се е стоплила, излезе изпод душа, избърса се, наметна пеньоар от изкуствена материя и изсуши косата си със сешоара — късата й прическа изискваше не повече от няколко минути внимание.
Лазанята в кухнята вече беше готова и я чакаше. Тя сложи диск със струнните квартети на Хайдн в CD-плейъра и взе храната и виното в дневната. Седна с кръстосани по турски крака на пода, сложи хартиения поднос пред себе си на малката масичка за сервиране на кафе и започна да вечеря. Макар всички лампи да бяха включени, нагревателят да работеше, а яденето да бе топло, жилището й се струваше празно. Беше не дом, а по-скоро междинна станция. И в този миг, когато стихиите навън бушуваха, някои почука по стъклената врата. Силно: три остри, решителни почуквания.
По начина, по който го правят мъжете.
14.
На половин континент от гълчавата на залива Чарлз Обенд изпита прилив на въодушевление.
Беше се включил във „Вербум“ и разговаряше по самостоятелен канал със „Сюзи-Кю“.
И за пръв път тази нощ тя му признаваше, че иска да се срещне с него на живо.
Електронното им запознанство в началото се бе развило доста бързо и по-обнадеждващо, отколкото си бе позволявал да мечтае. Още на другата нощ след първата им среща те бяха разговаряли в интерактивен режим почти половин час. На следващата нощ вече час.
Сюзи-Кю> Да ти опиша себе си ли? Аз съм оптимистична, сърдечна и поривиста. Обичам добрата шега. Мъжът, който успее да ме разсмее, вече е спечелил наполовина сърцето ми. Може би съм прекалено доверчива. Това ме прави уязвима, но аз не мога да бъда друга. Какъв е смисълът от живота, ако ще издигаме стени около нашите емоции? По-добре е да обичаш и да загубиш, отколкото… нали се сещаш? Физически съм малко над един и седемдесет или малко по-висока, когато съм на токчета (а това се случва често, защото макар да са инструмент за изтезание, аз обичам да съм ефектна). Червена коса, зелени очи, дълги крака. Тялото ми… ами ще ти го кажа така: не се срамувам да изляза по клин. „Сюзи-Кю“ — Сюзън Куилън — беше търговски представител в Бостън, двайсет и осем годишна. И тя, подобно на Обенд, бе сама и без деца. Двамата имаха общи вкусове в музиката и по отношение на храната, харесваха бейзбола, обичаха да гледат кино. Беше изумен да разбере, че тя също е пристрастена към класическите американски коли от 60-те години и нещо повече: че притежава „Понтиак“ модел GTO от 65-а година. Обенд моментално бе почувствал между тях да се установява близка духовна връзка. Освен това бе почувствал и съвсем определен копнеж.
Тя му бе изпратила по електронната поща графичен файл със собствената си снимка, сканирана от нейна фотография. На нея ясно се виждаше млада жена, която ако не хубава, поне изглеждаше най-привлекателната от всички, с които Чарлз Обенд бе излизал досега. В очите й се долавяше обаятелна тъга и… не, в това нямаше никакво съмнение — копнеж по неизпълнено желание.
Тъмното чувство в душата на Чарлз Обенд постепенно се бе разгоряло до истински пожар.
Никой от двамата не бе предложил звукова връзка. Повечето интерактивни потребители се скланяха към мнението, че прекомерната интимност на телефонния разговор потиска искреността на контакта и че хората са по-способни да се изразяват правилно, когато седят пред клавиатура.
И така, само преди няколко дни Чарлз Обенд бе предприел стъпка, която никога преди не си бе позволявал по време на интерактивен контакт. Бе поканил „Сюзи-Кю“ на „f2f“37.
Чаз> Наистина, наистина много бих желал скорошна f2f. Готов съм веднага да отлетя за Калифорния или да ти платя билета да дойдеш ти. Аз съм свободен човек и не съм финансово притеснен.
Сюзи-Кю> Може би някой ден.
Чаз> Аз съм свестен човек.
Сюзи-Кю> Знам това.
Чаз> Тогава защо се колебаеш?
Сюзи-Кю> Аз пък съм от свенливите и притеснителните.
Чаз> Това вече ми е ясно. Освен това в наше време човек трудно би могъл да бъде прекалено предпазлив.
Сюзи-Кю> Точно така.
Оттогава бяха разговаряли само веднъж. „Сюзи-Кю“ се извини с това, че била заета и й се налагало често да пътува в командировки. Въпреки това му се бе сторила малко дистанцирана, някак не така нетърпелива да се видят както в началото. Но тази нощ всичко бе както трябва.
Сюзи-Кю> Здрасти, Чарлз. Обаждам ти се съвсем набързо — тази нощ съм зле с времето. Но исках да ти кажа, че имам някои новини. Утре ще пътувам за Сан Франциско по служба. При други обстоятелства бих взела директен полет. Но ако реша, мога да кацна междинно в К. С.38 „Ю Ec Еър“ има връзка, която ще ми даде два свободни часа на международното летище. Какво ще кажеш?
37
Съкращение от жаргона на абонатите на компютърни мрежи: идва от английското „face-to-face“ (лице в лице, среща на живо — предлогът „to“ звучи като „2“); има много други, например „btw“ (от „by the way“ — между другото), „fyi“ („for your information“ — за ваше сведение) или дори такива като :-) (ако си наклоните главата наляво ще видите стилизирано усмихнато личице, т. е. това изразява емоцията щастие). Съществуват цели речници с подобни съкращения — б. пр.
38
Често използвано от американците съкращение за Канзас Сити (подобно на Л. А. за Лос Анжелис) — б. пр.