— Канада през зимата, Мексико през лятото — отбеляза тя. — Това ако не е оригинално…
— Аз съм особен човек — обясни той. — Мразя тълпата. Започваше да й харесва.
После седнаха в дневната и се разприказваха. Оказа се, че е от Изтока, Масачузетс. От близо година се занимавал именно с това — да плава сам, без да завързва връзки и без да си самоналага ограничения. Създаваше впечатление на човек, който има пари или поне разполага със средствата да си позволи този начин на живот, но нито той навлезе в тези подробности, нито тя се поинтересува.
Накара я да се засмее пет пъти, преди да видят дъното на чашите капучино. Осъзна, че се чувства уютно в неговата компания. Причината отчасти беше в това, че той се чувстваше уютно в дома на непознат — беше уверен, но не се държеше свойски.
Тя стопли още един пакет от фризера и този път потърси някаква салата за гарнитура.
Разговорът продължи по време на вечерята, после на втората чаша кафе. Той й зададе няколко въпроса, отнасящи се до нея, но не прояви особено любопитство, давайки й възможност да отклони темата, ако пожелае.
Като че ли и двамата забелязаха едновременно, че бурята навън е стихнала. Нощта беше спокойна.
Тя изпита съжаление. Нали точно бурята бе станала причина да прекарат заедно, а ето че вече я нямаше.
Той отнесе чашата си до умивалника и каза:
— Май ще трябва да измъкна лодката си оттук.
— Да — съгласи се тя.
— Платеният кей е от другата страна, така ли?
— На около половин миля по вълнолома — ще го намерите лесно.
Той вече беше на вратата. Взе екипа си, обу ботушите. Тя също се приближи и отвори вратата. Откъм залива нахлу чист въздух.
— Беше чудесно — въздъхна той. — Аа, колко слабо е да се изразя по този начин. Но е истина. Беше много хубаво. Сега осъзнавам, че точно това ми липсва, когато съм там, навътре. — По лицето му се плъзна все същата леко изкривена усмивка и той допълни: — Но ако по-често ми се случваха тези неща, може би изобщо нямаше да излизам в морето.
И прекрачи прага.
— Успех — пожела му тя.
— Благодаря още веднъж — каза й той. Направи няколко крачки по кея, обърна се и я видя да стои все така на вратата и да го наблюдава как си отива.
Понечи да каже нещо. Но не го направи. Вместо това леко кимна с глава за последно, извърна се и продължи надолу, загубвайки се в тъмнината на нощта.
16.
Малко след полунощ Елис Хойл се свърза с „Вербум“. Направи го докато стоеше в кухненската ниша, която се намираше в единия край на голямата дневна долу.
Точно слагаше няколко лъжички смляно кафе във филтъра на кафеварката. В един момент се наведе през плота и с глас само малко по-висок, отколкото при нормален разговор, изрече:
— „Ком39. Вербум. Връзка.“
Един от компютрите на масите реагира като стартира програмата за връзка, намери файла, описващ стъпките на процеса за свързване с „Вербум“, и изпълни кратката процедура за автоматизирано включване в интерактивната система.
Модемът послушно се свърза. Както винаги „Вербум“ попита за потребителско име, а скрипт-програмата на Елис Хойл подаде идентификатора, под който той бе известен в продължение на години, след което въведе и паролата.
Компютърът на „Вербум“ реагира с:
Добре дошъл, Аватар.
Последно изключване: 10:36; 05/06/94
Има нова поща.
Той се върна от кухнята.
— Проверка поща — каза Елис, сядайки на въртящия се стол. Справочникът на екрана показа, че става дума за едно съобщение.
stoma@verbum.org 21:18 Нова игра
Елис Хойл отвори съобщението от „Стома“ — идентификатор, който не помнеше. Хм… „стома“: малък отвор в мембрана.
„Не — каза си той, — този бих го запомнил.“ В съобщението се казваше: Здрасти, Аватар, Нуждая се от бета-тестери40 за нова игра. Става дума за нова версия на старите приключения из подземни лабиринти, но се набляга на графиката — осветеност на обекти, бърза смяна на картината, плавно приближаване и отдалечаване. Мисля, че съм се справил (каза той без излишна скромност, ха-ха). Забелязах те да се навърташ наоколо и си помислих, че би могъл да се заинтересуваш от бета-версията. Изпращам ти я към пощата. Заедно с изходния код41!
Стома
Елис Хойл винаги изпитваше наслаждение да изучава работата на други програмисти. Обичаше и компютърните игри, но това се отнасяше по правило до повечето хакери.
39
Както бе споменато, част от електронния адрес е отделено с точка съкращение от рода на „еdu“, „mil“, „org“ и др.; едно от общоприетите съкращения е „com“ (от company, commersial — англ.), запазено за компании или търговски институции и организации — б. пр.
40
В американската компютърна терминология така се наричат предварителните изпитания от крайни потребители, на които по предварително уточнен списък се разпраща подготвяната за разпространение версия на даден програмен продукт; те от своя страна изпробват работоспособността му върху различни компютърни конфигурации и изпращат критичните си забележки на компанията-производител за внасяне на последни корекции преди пускането на продукта на пазара — б. пр.
41
Така се нарича текстът на самата програма; от него запознатите с програмния език, на които е написана, могат да видят заложените алгоритми и подробностите по реализацията (обикновено изходните кодове се смятат за съкровена тайна на разработчиците на програми) — б. пр.