Така че той разтовари и допълнението, копира го на дискета и веднага я провери за вируси.
Никога не би пуснал чужд изпълним файл веднага след разтоварването му. Съществуваха компютърни вируси с минимална дължина, които можеха да изтрият ключови файлове и дори непоправимо да повредят твърдия диск.
По-важното бе, че знанията как точно да се напишат няколкото реда, съставляващи подобни програми, отдавна бяха престанали да бъдат забулени в тайна. Те бяха достъпни за хиляди и голяма част от тези хиляди бяха пубери, чудещи се как да напакостят.
Антивирусната програма не откри нищо интересно. TRY_ME не беше заразена с известен вирус.
Но Елис Хойл още не беше готов да пусне програмата.
Вместо това той зареди текста й в текстов редактор и започна да изучава файла.
Той се състоеше от две части. TRY_ME беше самата програма. Тя беше в машинен код42 и следователно нечетима. Но „Стома“ наистина бе включил и оригиналния изходен код, написан на програмния език, известен като C++43. Това Елис Хойл вече можеше да чете.
Той зареди текстовата част отделно в редактора и на екрана му (във фрагменти от по 40 реда) започнаха да се появяват подпрограмите и процесите, съставляващи съдържанието на TRY_ME.EXE.
Първоначалното му намерение беше само да хвърли един поглед на текста и да прегледа не повече от първите неколкостотин реда — просто като програмист, който разглежда работата на свой колега.
Но това, което се разкриваше пред погледа му, задържа вниманието му.
Защото беше добро. Наистина беше добро.
Той продължаваше да преглежда страница след страница, изучавайки плътно изписаните редове, изпълнени със служебни думи, които биха изглеждали като безсмислица на някой непосветен, но в които Елис Хойл виждаше работата на въодушевен експерт.
Продуктът на тази работа беше чист, точен и икономичен начин на използване на ресурсите на компютъра. Сам той би бил доволен да напише нещо подобно на това, което сега преглеждаше.
Тази мисъл за момент го спря: от месеци… не, от години насам, той не бе писал нищо на такова ниво.
Осъзнаването на този факт не го накара да изпита завист. Просто му стана малко тъжно.
Но той се помъчи да изтласка това чувство от мислите си. После зареди следващите 40 реда. Наистина искаше подробно да разгледа тази програма.
Три часа по-късно Елис Хойл все още не бе станал от стола си с изключение на няколко пъти, колкото да си налее кафе.
Текстът на TRY_ME бе погълнал цялото му внимание.
Комбинирането на операторите на даден език за програмиране по принцип разкрива методите, подходите и алгоритмите, заложени в дадена програма. Но по негово дълбоко убеждение то също разкриваше и нещо за програмиста.
И точно това, повече от всичко останало, задържаше Елис Хойл на стола, отдал се на завладяващата дисекция на TRY_ME много, много след полунощ. За него TRY_ME беше прозорец, отворен в душата на създателя й.
Всяка добра програма съдържа в себе си елемент на задълбочено предварително обмисляне, задължително предполага творческа изобретателност и ясна мисъл.
Който и да бе написал това, бе вложил по много от всичко. Много и още малко отгоре.
Би могло да се каже, че бе проявил почти дяволска хитрост.
Беше толкова умен, че на човек му ставаше малко страшно.
И тази програма се бе появила ей така, отникъде, сътворена от някой си с идентификатор, който Елис Хойл — а той имаше отлична памет — не можеше да си спомни някога да е чувал.
Тук нещо не се връзваше. И точно тази мисъл въздържаше Елис Хойл да направи онова, което най-много би искал да направи: да пусне програмата. Имаше нещо не наред и той искаше да разбере какво е то. Така че продължаваше да разглежда програмата ред по ред. И тогава го откри!
Малък зашифрован низ символи на около три-четвърти от началото на листинга с програмата. Да, това вече наистина изглеждаше като безсмислица, поне за окото. Но не бе случайно попаднало там. Елис Хойл чувстваше, че това е част от някакъв вид вирус, скрит във вътрешностите на „троянския кон“44. Низът беше поставен там от някой, добре съзнаващ какво прави.
Елис Хойл изолира зашифрования низ. После бързо допрегледа останалата част от програмата, търсейки евентуален втори паразит.
В 3:40 сутринта стигна до края на листинга. Повече не бе намерил нищо подозрително. Копира дезинфекцирания вариант на TRY_ME на дискета и го сложи настрани.
Искаше му се да я опита. Но не точно сега. Стана от стола си и издърпа един компютър от лавиците край една от стените. Стара 286-ца с 40-мегабайтов твърд диск45 — не го бе използвал повече от година. Твърдият диск беше направо реликва и Елис Хойл бе склонен да го пожертва, за да задоволи любопитството си и да види какви са истинските намерения на „Стома“. Той свърза към компютъра монитор, скачи и принтер и вкара щепсела на захранващия кабел в контакта. Няколко команди от клавиатурата бяха достатъчни, за да програмира системата да разпечатва всяка подадена й команда. После вкара дискетата, копира файла TRY_ME.EXE на твърдия диск и зареди програмата от него.
42
Текстът на една програма се компилира (обработва се от специална програма, която превежда операторите на даден програмен език в „понятни“ на процесора на компютъра команди и данни за тях) и в резултат се получава файл от числа („двоичен файл“ в смисъла на една от предишните бележки), който може да се стартира за изпълнение — б. пр.
43
Един от множеството програмни езици, използвани при персоналните компютри, ползващ се с особена популярност и позволяващ разработването на различни приложения — б. пр.
44
Термин, измислен през 1990 година от Дан Едуардс (първоначално хакер от Масачузетския технологически институт, впоследствие преминал на работа за обгърнатата в тайнственост Национална агенция за сигурност), който се използва за злоумишлено написана програма, направена да изглежда като нещо безобидно: игра, средство за архивиране или дори (в един станал енциклопедичен случай, свързан с компютри „Макинтош“) антивирусна (!) програма — б. пр.
45
Маломощна компютърна система с процесор Intel 286 примерно от средата на 80-те години (след него се появиха 386, 486 и 586) и малък в сравнение със сегашните системи обем на дисковата памет.
Отдавна излязла от сериозна употреба, понеже съвременните програмни продукти не вървят на нея — б. пр.