Не можете да се скриете.
Е, как ще реагирате на това?
Така, в 7:48 една петъчна вечер през последната седмица на март, се бе обявил убиецът. Беше прехвърлил текста на посланието си в раздела за общ достъп на „Вербум“.
„Вербум“ бе една от хилядите налични системи за обмен на информация, достъпни за собствениците на компютри. Някой от съществуващите, като например гигантите „Компусърв“3 или „Продиджи“, представляваха огромни пазари на разнообразна информация и обслужваха милиони клиенти, готови да заплатят за нея.
Но самата „Вербум“ бе много далеч от тези мащаби. Тя не бе нищо повече от една най-обикновена система за безплатни услуги, спонсорирана от фондация за социални изследвания със седалище в Сан Франциско, която на свой ред дължеше съществуването си на щедростта на неформално сдружение на създатели на софтуер и други лица, дължащи просперитета си на компютрите и електронната революция. Въпреки привидната си незначителност, „Вербум“ бе популярно място за среща на ценителите. Потребителите, които я предпочитаха, бяха предимно добре образовани, най-малкото материално обезпечени и по правило под петдесетте. Почти всички бяха фанатици на електронното бъдеще и споделяха общата увереност, че мястото им в това бъдеще е запазено. Именно последното бе онова, което ги отличаваше от останалото човечество.
Погледната откъм чисто физическата страна на нещата, „Вербум“ се намираше в офиса на фондацията в квартала на Сан Франциско Саутъф маркет и представляваше лавица компютри, свързани към магистрален сноп от 84 телефонни линии. Над половината от абонатите на „Вербум“ бяха местни жители и за тях въпросната услуга се свеждаше до едно най-обикновено позвъняване на градски номер. В известен смисъл обаче системи, подобни на „Вербум“, обезсмисляха географския принцип. Защото за всеки, който притежава компютър и модем, интерактивната мрежа се намира веднага след телефонната розетка.
Всяка седмица „Вербум“ регистрираше по 8000 включвания към нея — индивидуални свързвания чрез откритите телефонни линии. Потребителите се срещаха един с друг в електронните салони на „Вербум“, разговаряха, спореха, обсъждаха, изказваха предположения и дори флиртуваха посредством компютърните си клавиатури. Съобщенията, изпращани до раздела за общ достъп или до което и да било друго място в системата, не се преглеждаха и още по-малко се цензурираха. „Вербум“ бе замислена и съществуваше като една наистина отворена среда за общуване. Единствената явна забрана се отнасяше до обмена на материали, защитени с авторско право, и съображенията за това бяха само от юридически характер.
Макар почти всички интерактивни системи да позволяваха използването на неофициални идентификатори, повечето от тях изискваха от потребителите да се регистрират с адресите и истинските си имена.
Не и „Вербум“. Наистина много потребители се бяха регистрирали с цел да получат изключителното право върху даден идентификатор, както и за да могат да ползват услугите на електронната поща, позволяваща им да изпращат и получават лични съобщения. Но даже такива вече регистрирани веднъж потребители понякога се включваха под нови имена, възприемаха нови самоличности и блуждаеха из системата като никому неизвестни пришълци.
Така че по същество „Вербум“ беше един гигантски маскен бал, на който всеки беше свободен да идва, да си отива и да се предрешва, както си поиска.
Затова „Сноуфлейк“ беше напълно анонимен.
„Вербум“ беше записала единствено, че обаждането му е продължило по-малко от две минути — време, напълно достатъчно за включване в системата и изпращане на посланието.
„Сноуфлейк“ можеше да се намира където и да е.
„Сноуфлейк“ можеше да бъде който и да е.
Разделът за съобщения на „Вербум“ бе най-привлекателната й особеност. На пръв поглед посланието на „Сноуфлейк“ наподобяваше множеството други налудничави съобщения, които често се появяваха там, така че не предизвика особено безпокойство.
Петима различни потребители реагираха на него практически веднага след постъпването му. Макар отговорите да бяха адресирани до „Сноуфлейк“, те бяха изпратени в общия раздел за съобщения, така че бяха достъпни за всички.
До: „Сноуфлейк“
От: „Джойбой“
Искам да се уверя: ти възнамеряваш да убиеш някого и съобщаваш на света намерението си предварително, така ли?
Май наистина е така. Добре, позволявам си малко литературна критика. Казваш „… Зад вас стои изправена смъртта мълчалива и невидима…“ Не е ли малко пресилено? Впрочем интересно име. Почти си улучил. Защо не се откажеш от първата сричка? „Флейк“4 би било идеално.
3
както наричат тази мрежа американците (англичаните биха произнесли името „Компюсърв“). — б. пр.