Пред него се виждаше компютърен екран, показващ справочник на директория със седем файла, чиито имена бяха изписани със системния шрифт на компютър IBM PC. Под имената се четяха редовете49:
24 file(8) copied
DISCONNECT
DISCONNECT АТ 04:26.42
CONNECT ТIME 00:14.23
copy c:\cap\*.* b:
вратата се отвори.
Елис Хойл бързо отиде до стария компютър, в който бе пуснал „Стома“ да влезе преди няколко часа. Той все още работеше. Списъкът от файлови имена на екрана съвпадаше с този на скенера. Завършваше с редовете:
24 file(s) copied
DISCONNECT
Той се върна при триножника. Това беше важно.
— Здрасти — неуверено се обади един глас зад него.
Той не се обърна. Гледаше накъде сочи антената. Към един жилищен блок отвъд Норт Бийч, някъде в основата на Ръшън Хил.
Това вероятно беше Юниън Стрийт, на около две преки над Уошингтън Скуеър.
В тази сграда се намираше компютърът, на който бяха копирани файловете от неговия стар 286.
Там беше и „Стома“.
— Здрасти — пак се обади мисис Хъджинс и този път той се обърна.
Стоеше облян от лъчите на утринното слънце. „Животът е пълен с чудеса“ — мина през ума й.
Беше стигнала до средата на стълбището и бе спряла там. Редом с нея стоеше Дейвид. На лицето му се четеше изумление от гледката в голямата стая. Тя не го бе подготвила за нея, защото бе смятала, че не би могла да я разкаже с думи, достойни за нея.
— Добро утро — каза тя. После се наклони към Дейвид, за да му покаже, че е неприлично да се втренчва така.
— Добро е наистина — съгласи се Елис Хойл.
Тя отново тръгна надолу, водеше Дейвид за ръка.
— Това е внук ми Дейвид — поясни тя.
— Разбрах — каза Елис Хойл. После се отправи към тях и се ръкува с момчето.
— Разказах му за вас. Споменах му, че ще му позволите да използва една от вашите машини и…
— Но, разбира се, Ей сега ще те оправим, Дейвид.
Изглеждаше страшно изморен.
Но някак доволен.
Тя докосна челото си и го погледна въпросително.
— Наред ли е всичко?
— О, не би могло да бъде по-добре — отговори Елис Хойл.
19.
Тъпият белокож се бе оказал съвсем наред, след като свикнеш с него.
Имаше четири компютъра, всички включени и работещи: „Power Mac 8100“, „Pentium“ под „Линукс“, друг „Pentium“50 под ДОС — Дейвид никога не бе виждал подобни машини другаде, освен в списанията. Плюс една стара 286-ца.
„Мистър Хардуер“ бе започнал да го нарича за себе си Дейвид.
И точно когато смяташе, че повече от това просто не може да се иска, този човек измъкна за него отнякъде портативен 486.
Пет компютъра, без да се броят кутиите и разните блокове по лавиците, все неща, от които Дейвид не можеше да откъсне поглед — о, мистър Хардуер, колко интересни неща имаш там! — и в този миг онзи му даде 486-цата.
Колкото и да се наслаждаваше на тези бижута, той изпитваше още по-голямо удоволствие от приятелското поведение на този мъж. Мистър Хардуер определено си вадеше хляба покрай електрониката и още по-ясно беше, че може да сложи в джоба си много като него. Той сякаш не бе забелязал, че Дейвид е чернокож и шестнайсетгодишен, или ако беше забелязал, не възнамеряваше да се държи по друг начин поради който и да е от тези два факта.
Баба му стоеше зад тях и наблюдаваше развоя на събитията. Не беше необходимо Дейвид да се обръща, за да се убеди в това: той знаеше колко е доволна тя да види, че с него се отнасят по този начин.
Мистър Хардуер видя, че Дейвид е донесъл със себе си дискета с малка програма за изготвяне на музикален каталог, написана на Бейсик51. Човекът явно изглеждаше изтощен, но това не му попречи да прегледа програмата и да обърне на Дейвид внимание върху няколкото места, в които тя би могла да се напише по-икономично. Накрая му каза: „Знаеш ли, не е зле, ти чувстваш нещата.“
Дейвид беше убеден, че от устата на този човек това е голяма похвала.
Тогава мистър Хардуер примигна два пъти — главата му едва не клюмна върху гърдите още в този момент — и измърмори:
— Боже, направо ще рухна. Отивам да…
Надигна се да стане, после се спря и посегна към дискетата на масата.
— Като ти доскучае — каза той, — поиграй си с това. Изчовърках й червейчето и сега е чиста. Написана е от някой, който е голяма работа… Искам да ми кажеш какво мислиш за нея.
После изчезна, явно на път към леглото.
20.
Убиецът, както правеше често, прекара няколкото часа преди зазоряване пред компютъра.
Той изкопира дискетата с файловете, които бе изтеглил от „Аватар“, на компютъра-бележник и започна да ги разглежда. Само след няколко минути разбра, че са по-стерилни от всичко, което бе чел досега.
49
Смисълът е следният (по редове):
— съобщение колко файла са били копирани;
— команда за прекратяване на връзката;
— съобщение за часа, в който е изпълнена командата;
— съобщение за общото време на връзка;
— команда за копиране на файлове от твърд диск на дискета.
50
Power Mac 8100 е един от най-мощните компютри „Макинтош“; Pentium се нарича процесорът Intel 586 — сърцето на едни от най-мощните компютри, известни като IBM PC; „Линукс“ е вариант на операционната система Unix, предназначен за разпространение без закупуване на скъп лиценз; ДОС е най-популярната операционна система за компютри IBM PC — б. пр.