Отбеляза и това, че първото позвъняване от „Аватар“ беше прекъснато — не непременно нещо необикновено, но малко необичайно. Запита се дали това не е дело на „Аватар“ и дали той не е заподозрял нещо.
Нямаше как да узнае. Но това бе възможност, която убиецът запомни.
Идентификатор, който между другото навежда на размисъл: „Аватар“.
В индуизма „аватар“ е физическото превъплъщение на някое божество.
Но при компютрите съществуваше цял раздел, известен като „виртуална реалност“, който бе заимствал тази дума, за да опише компютърно генериран образ на лице или предмет, така че когато някой играч в игра, използваща BP, помръдне дясната си ръка например, може да види аватара на тази ръка да помръдва на екрана или в зрителното поле на специалния шлем.
Това идваше да покаже, че „аватар“ следва да се възприема като нещо, което изглежда реално, но не е. Фасада на нещо, при това фалшива. Идея, която особено допадаше на убиеца.
Още по-интересно бе това, че „аватар“ понякога се използваше като име на потребител със „супер“ привилегии в компютърни системи под управлението на Unix. Така че в Unix-системите аватар бе богът на системата.
Това пораждаше възможността „Аватар“, в чийто компютър той бе успял да проникне миналата нощ, да е умен и опитен. От друга страна, не бе изключено това да е само една дума, избрана от някого просто заради самото й звучене, така както той си бе избрал „Стома“.
И все пак мисълта, че може да е попаднал на някой, който би могъл поне частично да се доближи до неговата гениалност, беше възбуждаща и приятно тревожна. Още по-сладко бе очакването на момента, когато това „величие“ щеше да стане поредната му жертва.
21.
— Дейвид, момчето ми, трябва да тръгваме — каза Роберта Хъджинс. Стоеше пред стълбите, готова да потегли.
Внук й неохотно се надигна от масата и се пресегна да изключи портативния компютър, от който не се бе откъснал през последните четири и половина часа. Точно в този момент Елис Хойл излезе от спалнята все още малко замаян, но много по-добре изглеждащ, отколкото когато бяха дошли. Отиде направо при компютъра. Затвори капака му и го подаде на Дейвид, опитвайки се да го напъха в ръцете му. Дейвид отстъпи една крачка назад и възкликна:
— Ама какво…
— За теб е.
Дейвид отстъпи още една крачка. Сякаш машината беше отровна.
— Не — завъртя глава той. — Не, съжалявам, но не мога.
— Разбира се, че можеш. Ще го използваш повече от мен.
— Не. Благодаря, но не.
Всъщност Дейвид се бе влюбил в малката машинка. В училище бе използвал само стари XT52 и Apple II53 и не че нещо им имаше, само дето една бърза 486-ца като тази наистина можеше да те разглези, така че повече нищо друго да не ти хареса. Тя работеше поне десет пъти по-бързо от всяко AT.
Той искаше този компютър. Но съвсем ясно си представяше реакцията на баба си, ако си позволеше макар и само за миг да се поколебае решително да отклони подаръка.
— Аз предварително бях решил да ти го дам — настоя Елис Хойл. — Приготвих го, дори му прехвърлих необходимия софтуер.
И той започна — какво наистина правеше той? — да събира купа ръководства, които до момента бяха стояли на масата, и да ги изсипва в един голям найлонов плик. Значи не го лъжеше и наистина бе планирал това.
„Той е по-организиран, отколкото изглежда“ — помисли Дейвид.
— Не — отказа той пак.
Зад него баба му прехвърли тежестта на тялото си на другия крак. Губеше търпение.
— Имаш нужда от него — неочаквано прозвуча гласът й.
В първия момент Дейвид реши, че тя се обръща към Елис Хойл. Но самата идея му се видя глупава: последното нещо, от което мистър Хардуер имаше нужда, бе още един компютър.
И тогава Дейвид схвана, че тя говори на него.
— Ти би могъл да го използваш — повтори тя. А на Елис Хойл — този път това със сигурност се отнасяше до него, защото сега Дейвид я гледаше в лицето, — каза: — Просто да се позанимава повечко.
— Колкото иска — отговори Елис Хойл и отново се опита да набута компютъра в ръцете на Дейвид.
Дейвид пак погледна баба си. Тя кимна кратко, но решително и едва сега Дейвид си позволи да хване дръжката.
— Ще ви го върнем — заяви тя.
— Знам — успокои я Елис Хойл. — Но съм сигурен, че дълго няма да се сетя да го потърся.
— Благодаря.
Той пъхна пластмасовия плик в другата ръка на Дейвид и в последния момент — преди Дейвид да успее да дръпне плика — хвърли в него един модем с кабелите и каза:
52
Първият модел персонални компютри на IBM, пуснати в самото начало на 80-те години — б. пр.
53
Отдавна излязъл от сериозна употреба подобрен модел на персоналните компютри, поставили началото на компютърната революция от края на 70-те години — б. пр.