23.
Когато Стивън Левист отвори първия лист на честитката, тя неочаквано проговори.
Неговото семейство изрече в нестроен хор: „Честит рожден ден, Стивън. Ние те обичаме, желаем ти да го празнуваш много пъти и още веднъж честит рожден ден, Стивън.“ Разнесоха се поздравителни възгласи. Той затвори картичката. И отново я отвори. И пак изслуша поздравлението. Продължи точно десет секунди — знаеше, защото засече времето с новия подарък за рождения си ден: цифров часовник. Картичката беше дванайсет на двайсет сантиметра. Но бе малко по-тежка от обикновена поздравителна картичка и дебела почти сантиметър. Не след дълго откри отвора, който му даде възможност да измъкне навън вътрешностите й: миниатюрен говорител и интегрален микрофон, свързани към печатна платка с площ около два квадратни сантиметра, захранвана от батерийка с размера на копче за дрехи. На гърба й имаше цена: $7.95. Ако се включеше и данъкът, това би означавало малко над осем долара за едно напълно завършено записващо/възпроизвеждащо устройство, притежаващо достатъчно постоянна памет, за да съхрани десетсекунден звуков сигнал с честотна лента — е, тук вече можеше само да предполага — около 11 килохерца.
Беше впечатлен. За нещастие десет секунди бяха недостатъчни за онова, което бе замислил.
И докато обмисляше дилемата, пред която бе изправен, той похапваше, без да спира, евтини бонбонки с млечен пълнеж от кутията пред себе си. Всъщност десетте секунди щяха да му стигнат, ако можеше да запише онези десет секунди, които го интересуваха. Това го наведе на една идея.
Той извади стария касетофон, който бе купил за долар и половина при гаражна разпродажба56. Отвори кутията и с помощта на секачките и малка отвертка свали VOX57 превключвателя.
Записващият блок на честитката беше монтиран върху бяла пластмасова рамка. Той разпои жицата на говорителя и я съедини към микрофонен жак. После подмени контактната схема с VOX ключа на стария касетофон.
Записът сега щеше да става само когато се чуеше глас или силен шум. Тонът на една цифра при номеронабирането би трябвало също да го задейства.
След като изряза излишната пластмаса, останалата част на малкото записващо устройство, състоящо се от печатна платка, микрофон и захранване, лесно се събра в бонбонената кутия. Още повече че тя вече беше празна.
Той постави кутията до телефона, така че микрофонът да опре на него. Вдигна слушалката, бързо натисна бутоните 1-2-3-4-5 и постави слушалката обратно. В този момент вратата на стаята му се отвори. Влезе майка му.
Подаде му плик — не, в същия момент той видя, че това е твърда картонена опаковка за изпращане на дискети.
— Току-що пристигна за теб — каза тя.
После свали поглед върху лицевата страна на честитката пред него. Усмихна се. Дори не забеляза, че вече е изкормена.
— Не е ли чудесна? — попита тя. — Видях я в магазин за подаръци на „Танфоран“ и веднага ми хареса.
Поддавайки се на някакъв вътрешен импулс, тя се наведе, целуна го по темето и разроши косата му.
Не можеше да разбере защо хората продължават да се държат по този начин с него. Той вече беше на дванайсет години и два дни, но истината бе, че изглеждаше по-малък.
Краката му, раменете, гласът и лицето му бяха като на десетгодишно момче.
А защо не и на десетгодишно момиче, ако си помисли човек?
Отвратително.
Мразеше се, че изглежда като десетгодишен. Мразеше възрастните, които не можеха да се сдържат и все намираха причина да го мушкат с пръст, да го щипят и да го разрошват така, както се прави с най-малките. Майка му се усмихна и излезе.
Стивън разкъса опаковката и надникна вътре. Там имаше две дискети, надписани TRY_ME Disk#1 и TRY_ME Disk#2, заедно с листче хартия, на което беше напечатано: Страхотен софтуер!!!
Без обратен адрес. Помисли си, че може да ги е изпратил някой от приятелите му. Не от най-добрите, защото най-добрите му приятели много добре знаеха, че Стивън е надрасъл „страхотния софтуер“.
Всички, които наистина го познаваха, знаеха, че Стивън в момента е в процес на израстване до хакер и че като хакер той има нужда не от „страхотен“ софтуер, а от кодове.
Той остави дискетите встрани, извади малкото записващо устройство от кутията за бонбони и мушна кабела на изхода в съединителя на звуковата карта в компютъра си.
После включи устройството на възпроизвеждане. Екранът на монитора пред него веднага изобрази времедиаграмата на десетсекундния запис, сега вече записан на твърдия диск като аудио-файл. Пиковете във времедиаграмата показваха, че интегралният микрофон бе регистрирал звуковете през тънкия картон на кутията — всъщност кутията дори беше изиграла спомагателната роля на резонаторен бокс.
56
В няколко определени дни от годината жителите на всеки американски град изваждат непотребните си вещи пред гаражите и ги разпродават на безценица (смисълът е не печалбата, а разчистването на дома) — Б. пр.