32.
Пръстите на Стивън Левист летяха по клавишите.
Шестнайсет въпроса до момента и той бе отговорил правилно без замисляне на всички.
Започваше да си мисли, че е непогрешим. Обхващаше го странно чувство на лекота. Не, дори „Шедоумастър“ не можеше да го спре. На монитора се появи поредният въпрос:
17. Дефинирай DTMF61.
Стивън Левист отговори:
Ти шегуваш ли се? Това ли е най-трудното, което можеш да измислиш?
Но компютърът безмълвно настояваше:
17. Дефинирай DTMF.
Стивън Левист реши да престане да се прави на идиот. Затова отговори:
Двутонално многочестотно номеронабиране.
Честотата, отговаряща на всеки бутон от клавиатурата. По една двойка62 на бутон.
На последните три въпроса отговори със скоростта, с която „Шедоумастър“ му ги задаваше:
18. Каква двойка честоти съответства на цифра „9“ от цифровата клавиатура?
852Hz и 1477Hz
19. Влязъл си в неизвестна система, която очаква операторска намеса със съобщението „ER!“. На какво си се натъкнал?
Голям компютър или супермини под управлението на операционна система PRIMOS. Отличава се с добра защита срещу неправомерен достъп при отсъствие на открита сметка.
20. Изброй командите, с които се абортира програмата за начално включване при операционни системи: а) UNIX, б) VAX/VMS, в) VM/CMS.
а) „NONE“
б) „/NOCOMMAND“
в) „NOIPL“ „Шедоумастър“ реагира с:
Поздравления. Много впечатляващо представяне. Шедоумастър приветства Джойбой в своето царство. Какви дарове ще предложиш на Бездната?
Бяха го приели.
Но това бе само началото. Всеки истински форум на уважаващи себе си фрийкъри очакваше членовете да допринасят по някакъв начин за членството: откраднати пароли, новооткрити пропуски в популярни програми, необявени номера за връзка с компютърни системи.
„Шедоумастър“ очевидно искаше да разбере какво може да предложи новоприетият. Стивън отговори: Имам неизползвани кодове. На това „Шедоумастър“ реагира с:
Кодовете имат своето приложение. Но те са напълно ненужни, когато си записал легални пароли, въведени през терминал в Стенфорд. Най-прекият път да се проникне в отдалечена компютърна система е да откраднеш по някакъв начин неизлезли от употреба пароли. За целта се използваше програма, която имитира реакциите на системата при включване в нея на някой от абонатите. Програмата задаваше същите въпроси като системата, възприемаше паролата на потребителя и я записваше във файл, който впоследствие можеше да се прочете.
Всяка валидна парола беше стъпка в тази врата. Но сметките, открити към компютърната система на Стенфордския университет, даваха някои важни привилегии върху една много интересна система. Стивън се поинтересува: И ти можеш да направиш това? Последва отговорът:
Никога не се съмнявай в Шедоумастър. Ако искаш да се убедиш в неговата автентичност, може да го придружиш до въпросния терминал и да се убедиш сам.
„Какъв удар!“ — възхити се наум Стивън Левист. Парола, даваща достъп до компютъра на Стенфорд, не само би могла да му даде шанс да изследва една действително голяма система. Озовеше ли се в нея, той щеше да получи достъп до хиляди други машини, свързани по „Интернет“.
Така че той написа:
Кога?
А „Шедоумастър“ го попита:
Наистина ли искаш да опиташ?
33.
В сутеренния апартамент на Десето Авеню мониторът на Коруин Стърмър показваше съдържанието на диалога му с „Джойбой“:
Наистина ли искаш да опиташ?
> Кога? Довечера. В полунощ.
„Джойбой“ се забави с отговора си. Курсорът стоеше. Не помръдваше, само мигаше. Убиецът подкани събеседника си: Има ли проблем?
> Късно ми е.
Това е най-доброто време за истинския фрийкър. По-малко любопитни наоколо. Но… щом не искаш…
> Ще дойда.
Ще те взема. Нападаме заедно. Живееш в близост до търговския център „Серамонт“, нали?
> Откъде знаеш?
Шедоумастър знае всичко. Добре, среща източно от „Серамонт“ . Срещу ресторанта „При Дени“.
> За мен 12:30 е по-удобно. Колкото по-късно, толкова по-добре.
> Как ще те позная? Не се страхувай — Шедоумастър ще познае теб.
> И как ще стане това?
Предполагам, че ще бъдеш единственият фрийкър, който ще стои пред „При Дени“ в 12:30 и ще реагира на повикване „Джойбой“. Имай предвид, че това е вежлив намек да не водиш със себе си каквито и да било приятели. Шедоумастър няма време да се занимава с простолюдието. Видя ли двама… повече никога няма да чуеш за мен, ясно ли е?
> Да.
Бъди там. Този шанс може да не ти се отдаде друг път.
Убиецът не си спомняше за ресторанта „При Дени“ източно от търговския център „Серамонт“. Но знаеше, че се намира някъде там.
61
Съкращение от английския термин Dial Тоnе Multi-Frequency (виж обяснението в текста) — б. пр.
62
Понеже по линията може да тече информация едновременно както от повикващия, така и от отговарящия (т. н. „пълен дуплекс“), необходимо е честотите, съответстващи на едни и същи бутони (сигнали), да се различават — б. пр.