И може би именно той я подтикна да направи онова, което й се бе искало да стори още в първия ден, когато бе видяла този дом. Тя заобиколи бюрата, отиде до прозореца, сграбчи завесите и ги дръпна. Стаята експлодира от изпълнилата я дневна светлина. Роберта Хъджинс застана пред прозореца и пое с очите си гледката. Погледът й стигаше далеч през залива чак до Ист Бей. Право пред нея мостът Бей Бридж се бе опънал към Оукланд. Предните стъкла на минаващите по горната му платформа коли хвърляха отблясъци. Малък боядисан в бяло и червено ферибот пореше водите в посока към остров Алкатраз. По-наблизо се виждаха пристани, „Ембаркадеро“, а Рибарският кей беше пъстроцветен като изваден от антикварен магазин. В непосредствено съседство се виждаха прозорци на домове, апартаменти и административни сгради — толкова наблизо, че на човек му се искаше да се пресегне и да ги докосне с пръсти.
И може би за стотен път, откакто се бе запознала с него, потисна желанието си да му предложи да си разменят домовете поне за известно време. Искаше й се да му каже: „Хей, една тъмна стая по нищо не се различава от друга. Имам апартамент с три спални недалеч от Мартин Лутър Кинг Паркуей, който е тъкмо за такъв като теб. Ще можеш да си оковеш прозорците и ще се почувстваш като мида в черупка.“
После се извърна от прозореца.
Елис Хойл най-сетне бе вдигнал поглед от екрана. Гледаше я през рамо. Изглеждаше леко развеселен. Или поне такова впечатление създаваше тънката усмивка на устните му. Този човек сигурно би бил много симпатичен, ако малко се поспретнеше..
— Здравейте, мисис Хъджинс — проговори той.
— Ъхъ — неопределено каза тя.
Влезе в кухнята и се захвана да прегледа кутиите храна, наредени върху плота. Елис Хойл получаваше зеленчуците си направо у дома. Два пъти седмично тя сготвяше по нещо и го оставяше във фризера. Той не беше придирчив — устройваше го всичко, което можеше да се събере в една чиния и да се стопли в микровълновата печка.
Тя разчисти мръсните съдове от умивалника, прибра зеленчуците и включи съдомиялната машина. После се върна в стаята.
Там отново беше тъмно. Елис Хойл пак бе дръпнал завесите и доброволно се бе лишил от гледката за милиони.
И пак се бе сгушил в гнездото си. Лицето му отново бе осветено от призрачната светлина на екрана. Тя поспря и остана загледана в него близо цяла минута: той пак бе вперил поглед в екрана, пръстите му танцуваха по клавишите, спираха за миг и отново се втурваха енергично по тях. Този човек изглеждаше щастлив.
„Колко различен трябва да си, за да намериш щастие в това“ — помисли си тя.
Но той беше Елис Хойл. И действително беше различен от другите. По много начини.
I
Саломе 17–25 април
1.
Трупът на масата носеше кървава червена маска. Поне така изглеждаше на пръв поглед отдалеч. Някой беше обелил кожата от челото, носа и слепоочията и после, я бе издърпал надолу по бузите, челюстта и брадичката.
Цялата кожа — от ухо до ухо и от темето до челюстта. Голата плът беше остъргана и разкървавена. Това подчертаваше застиналите в озъбена полуусмивка устни, а белите, лишени от клепачи очи изпъкваха още по-силно.
Лий Уейд стоеше няколко крачки встрани, докато помощникът на съдебномедицинския лекар нагласяше камерата точно над главата на трупа. Камерата беше монтирана в специален накрайник, свободно висящ на гъвкав кабел, спускащ се от тавана на залата за аутопсии. От накрайника излизаше навит на спирала черен проводник, който свързваше камерата с пластмасовата кутийка в лявата ръка на съдебния лекар.
Светкавицата на камерата блясваше всеки път, когато той натиснеше с палец големия черен бутон на кутийката.
Щрак, снимка на главата и раменете.
Щрак, същия кадър отблизо.
Щрак, профил отляво.
Щрак, профил отдясно.
След всяка снимка хирургът завърташе камерата под нов ъгъл. Напомняше на Уейд професионалния фотограф в магазина „Сиърс“. Действаше бързо и някак механично.
Щрак.
Хирургът до момента не беше помръднал от мястото си: само въртеше подвижната камера, натискаше бутона и методично снимаше тялото отгоре надолу. Щрак, щрак, щрак…
От същия накрайник, в който бе скрита камерата, стърчеше и микрофон. Хирургът непрекъснато диктуваше в него.
— Добре охранен, прилично развит мъж от бялата раса, към двайсет и петте. Ясно изразен rigor mortis5 в крайниците.
Масивна ливидност в дорсалната област6. Кръгла прободна рана с диаметър около един сантиметър в долния край на ареолата на лявото гръдно зърно. Има съответстваща рана в горната лява част на гърба. Двете рани очевидно бяха резултат от единствено пробождане с дълъг остър инструмент, подобен на шило за лед, който бе пронизал сърцето на жертвата, влизайки откъм гърдите и излизайки през гърба.