На края на покритата с чакъл алея се намираше къщата в стил хасиенда с бледожълта мазилка и открити греди. Не достатъчно порутена, за да се нарече съборетина, и не достатъчно мръсна, за да се нарече бордей, тя имаше вид просто на леко занемарена.
Тротър не харчеше много пари за поддръжка на дома си, защото очакваше всеки момент да му се наложи да побегне от него. Човек, положил главата си под гилотината, не изпитва по-голямо напрежение от това, на което Джак Тротър бе подложен ежедневно.
Като поклонник на теориите за конспирация, той вярваше, че нацията се ръководи от тайна клика, която се кани в най-скоро време да премахне демокрацията и да наложи брутална диктатура. Той бе постоянно нащрек, за да долови първите сигнали за настъпващия погром.
В момента Тротър вярваше, че пощенските служители ще бъдат в челните редици на репресиите. Според него те не бяха прости чиновници, на каквито приличаха, а добре обучени нападателни отряди, преструващи се на невинни раздавачи на писма.
Той си бе подготвил цяла серия скривалища, всяко следващо по-отдалечено от предишното. По този начин се надяваше да се спаси на етапи от цивилизацията, когато започнеше кървавата баня.
Без съмнение той би избягал след първото посещение на Корки, ако не бе убеден, че Корки, в ролята на Робин Гудфелоу, знае местонахождението на всичките му скривалища и ще се нахвърли върху него там с група пощенски главорези, които не знаят какво е милост.
В източния край на имота, настрани от къщата, се намираха много стар небоядисан хамбар и панелна стоманена постройка от по-нови времена. Корки знаеше само част от това, което Тротър вършеше в тези сгради, но се правеше, че знае всичко.
В разгара на лятото истинската заплаха за Тротър би била пожар, а не зла правителствена клика. Стръмните склонове зад къщата му, както и половината от тясната долина нагоре и надолу от нея бяха покрити с храсталаци, които в края на август щяха да бъдат готови да пламнат също толкова лесно, както домът на Бритина Дауд с помощта на малко бензин.
В момента, разбира се, стръмните склонове бяха подгизнали от дъжда и рискът беше само от свличане на кал. При този терен част от склоновете около долината можеше да се свлече в помитаща вълна така внезапно, че дори и най-оцъкленият от изнервеност параноик не би могъл да я надбяга. Дори да се втурнеше при първия тътен, Тротър пак би могъл да бъде погребан жив, но жив не задълго, споделяйки гроба си с пълен ноев ковчег от смачкани и задушени животни.
Корки обожаваше Южна Калифорния.
Все още цял и незадушен, Тротър чакаше посетителя си на верандата. Ако изобщо беше възможно, той се надяваше да не трябва да пуска Корки вътре в къщата.
При едно от предишните си посещения, вживял се в ролята си на измамен правителствен агент, който използва Конституцията на Съединените щати за тоалетна хартия, Корки се бе държал лошо. Бе проявил пълно неуважение към собственическите права на Тротър. Бе се държал като звяр.
Сега, на двайсет и втори декември, Корки също не бе обзет от празнично доброжелателство. Той беше зъл като пънкар.
Макар че паркира на десет крачки от верандата, той не хукна през пороя, защото Робин Гудфелоу бе прекалено изискан, за да носи гумени ботуши, а не беше и човек, който обръща внимание на лошото време, когато е кипнал.
Той изкачи трите стъпала към верандата, извади глока от кобура си и притисна цевта му към челото на Тротър.
— Повтори това, което ми каза по телефона.
— По дяволите! — възкликна Тротър нервно. — Знаеш, че е истина.
— Лъжеш! — изсъска Корки.
Косата на Тротър беше рижа като козината на Чеширския котарак, който бе разигравал Алиса в Страната на чудесата. Очите му бяха ококорени и изцъклени като очите на Лудия шапкар. Носът му потрепваше нервно, напомняйки на Белия заек. Подутото му лице и огромните му мустаци го родееха със знаменития Морж и той бе като цяло сгладен, честлинен и окласен6 като множество герои на Луис Карол, събрани в едно.
— За бога, Гудфелоу! — изрева Тротър. — Помисли за бурята! Не е възможно да свършим работата в буря като тази!
Продължавайки да притиска пистолета към челото на Тротър, Корки рече:
— Бурята ще утихне до шест часа. Вятърът ще спре напълно. Условията ще бъдат идеални.
6
Измислени думи от стихотворението