— Работата обаче е изключително отговорна и само обаяние не стига.
— Но може да стане причина да те изберат. — Маргарет кимна към телевизора. — Виж го. Всички казват, че този път ще убеди и Конгреса.
Ив погледна. Бен Чадборн бе едър мъж в края на четирийсетте, с красиво лице и сиви искрящи очи. Отговори на въпроса с добродушно сръгване в ребрата. Залата избухна в смях.
— Впечатляващо! — заяви Маргарет. — Лайза Чадборн също си я бива. Видя ли костюма й? „Валентино“, бас държа.
— Нямаше да позная.
— Нито пък да се впечатлиш. — Маргарет направи гримаса. — Е, мен пък това ме вълнува. Някой ден и аз ще бъда достатъчно слаба, за да нося подобни костюми.
— Много е привлекателна — съгласи се Ив. — И се справя чудесно със задачата да събира пари за малтретирани деца.
— Така ли? Този костюм наистина трябва да е на „Валентино“.
Младата жена се усмихна развеселена. Никога не би предположила, че динамо като помощничката на Логан може да се вълнува така от дрехи.
Въпросният костюм подчертаваше всичко най-привлекателно в слабото атлетично тяло на Лайза Чадборн. Мекият му бежов цвят отиваше на смуглата й кожа и лъскавата тъмнокестенява коса. Тя се усмихваше на своя съпруг и изглеждаше едновременно влюбена и горда.
— Много е хубава.
— Мислиш ли, че си е правила пластична операция на лицето? Трябва да е на четирийсет и пет, но не изглежда на повече от трийсет.
— Може би. — Ив довърши супата си. — Или може би просто остарява бавно.
— Защо и аз нямам такъв късмет. Тази седмица видях две нови бръчки на челото си. Пазя се от слънцето. Използвам овлажнители. Правя всичко както трябва и въпреки това слизам все по-надолу и по-надолу. — Маргарет угаси телевизора. — Депресирам се, като я гледам. Чадборн повтаря все едно и също. Намаляване на данъците. Повече работни места. Помощ за децата.
— В това няма нищо лошо.
— Кажи го на Джон. По дяволите, Чадборн казва и прави всичко както трябва, а съпругата му се усмихва нежно, участва в благотворителни мероприятия като някоя Евита Перон и си пече сама сладките. Няма да бъде лесно за партията на Джон да измести администрация, навсякъде наричана „втория Камелот1“.
„Освен ако не намереше начин да хвърли петно върху нея.“ Колкото повече Ив мислеше за това, толкова по-вероятно й се струваше и определено никак не й допадаше.
— Къде е Логан?
— Цял следобед си е в кабинета и води телефонни разговори. — Маргарет се изправи. — Кафе?
— Не. Преди около час пих в лабораторията.
— Е, очевидно все пак съм направила нещо както трябва, като съм я оборудвала с кафеварка.
— Свършила си страхотна работа. Разполагам с всичко, което ми е необходимо.
— Щастливка! — Наля кафе за себе си. — Малко са хората, които могат да го кажат. Повечето от нас не са такива късметлии. Трябва да правим компромиси и да… — Вдигна поглед, като поразена от гръм. — Божичко, извинявай. Не исках да кажа, че ти…
— Забрави. — Ив също се изправи. — Струва ми се, че разполагам с още двайсет минути, докато твоите декоратори свършат с лабораторията. Мисля да отида в стаята си и също да проведа няколко телефонни разговора.
— Аз ли те прогоних?
— Не съм чак толкова чувствителна.
Маргарет се взираше в лицето й.
— Не мисля така. — Замълча, след което добави смутено: — Възхищавам ти се. На твое място сигурно нямаше да мога… — Сви рамене. — Във всеки случай не съм искала да те огорча.
— Не си ме огорчила — отвърна меко Ив. — Наистина. Трябва да се обадя по телефона.
— Тогава върви. Ще си допия кафето и ще отида да досадя на декораторите, за да ти разчистя пътя.
— Благодаря.
Ив излезе от кухнята и забърза към стаята си. Онова, което бе казала на Маргарет, бе отчасти вярно. С времето кървящите рани се бяха превърнали в белези, а тя действително бе щастлива с някои неща. Имаше ценна професия, майка, която обичаше, и добри приятели.
И бе крайно време да се свърже с един от тях. Дали Джо бе успял да изнамери нещо повече за Логан? Не й харесваше развитието на ситуацията.
Но първо трябваше да се обади на майка си.
Сандра вдигна едва на шестото позвъняване. Смееше се.
— Ало?
— Както разбирам, не е нужно да те питам дали си добре. Кое е толкова смешно?
— Рон току-що разля боя върху… — Не успя да довърши, тъй като се разкисна отново. — Трябваше да бъдеш тук!
— Боядисвате ли?
— Казах ти, че искам да боядисам лабораторията. Рон предложи да ми помогне.
— Какъв цвят? — попита предпазливо Ив.