Когато му казаха как черепът бил хвърлен от лимузината, веднага бе обзет от съмнения. Операцията се бе оказала прекалено лесна. Страхът и желанието да спаси живота на тримата може наистина да бе накарал Логан да пожертва съкровището, но не бе изключено и цялата работа да бе само за замазване на очите. Защо просто не са извадили съдържанието, преди да го изхвърлят? Паника?
Логан не беше от хората, които се паникьосват, но тогава той бе шофирал. Кенър бе казал, че жената метнала ковчега. Скоро щяха да разберат каква е истината.
А междувременно щяха да продължат наблюдението на „Барет Хаус“.
— Събудил си се? — Логан влезе в стаята и се отпусна на стола до леглото на своя приятел. — Как се чувстваш?
— Щях да съм много по-добре, ако онзи доктор не ме бе упоявал — изръмжа Гил. — Рамото ми е добре, но главата ми се пръска.
— Трябваше да си починеш.
— Не и дванайсет часа. — Изправи се с мъка до седнало положение. — Какво става?
Джон се приведе напред и намести възглавниците му.
— В момента Ив работи върху черепа.
— Изненадан съм. Смятах решението ти да я вземеш за грешка. Можеше да я изплашиш дотолкова, че да я прогониш.
— Или да я ядосам така, че да се запъне като магаре на мост. Нямах избор. Трябваше да ги накарам да помислят, че се готвим да вършим нещо важно. Не очаквах, че ще се приближат толкова.
— Искаш да кажеш, че си се надявал да не го направят? — На лицето му се появи саркастична усмивка. — Не ме заблуждавай.
— Това не ми пречи да съжалявам, че позволих ти да го отнесеш.
— Точно затова бях там. Бяхме се разбрали кой какво ще прави и че ти ще се погрижиш за примамката. — Гил направи физиономия. — Но аз се оказах непохватен. Спукана ми беше работата, ако я нямаше нашата дама с костите. Дяволски добра!
— Да, наистина много добра. Очевидно Куин е преценил, че тя трябва да знае как да се защитава от Фрейзъровците по света.
— Пак ли Куин?
Логан кимна.
— Той като че ли винаги присъства зад кулисите. — Изправи се. — Слизам долу, за да отнеса един сандвич на Ив. Все още не е напускала лабораторията.
— Ще ти бъде благодарна, че й позволяваш да се наяде, убеден съм.
— Остави ирониите.
— Но аз говорех напълно сериозно. Сега, след като най-после я убеди да се захване с работата, ще размахваш камшика във въздуха, докато не получиш каквото желаеш.
— Тя няма да ми го позволи. Искаш ли нещо?
— CD плейър и компактдискове. — Ухили се до уши. — Дебели ли са стените тук? Смятам да те поизмъча с „Дъщерята на въглищаря“ на Лорета Лин.
— Ако го направиш, ще накарам Маргарет да дойде и да влезе в ролята на Флорънс Найтингейл2.
— Да не си посмял! — Усмивката на ранения изчезна. — С колко време мислиш, че разполагаме?
— Максимум три дни. Щом разберат, че онова не е истинският череп, ще ни обявят открита война. Дотогава вече не би трябвало да сме тук. — Тръгна към вратата. — Така че оправяй се бързо и ставай на крака!
— Утре ще функционирам напълно нормално и ще се върна в пристройката. Изкушавам се да се гушкам в леглото с Лорета и Гарт Брукс, но не си заслужава риска.
Логан слезе в кухнята. Петнайсетина минути по-късно почука на вратата на лабораторията. В ръцете си държеше поднос със зеленчукова супа и сандвич с шунка.
Никакъв отговор.
— Може ли да вляза?
— Махай се. Заета съм.
— Нося храна. Трябва да хапнеш!
— Остави я долу. Ще си я взема по-късно.
Джон се поколеба, а след това постави подноса на масата до вратата.
— Гледай да е по-скоро. Супата ще изстине.
Божичко, звучеше като досадна съпруга. Залезът на боговете. Добре че Маргарет не беше наблизо, за да чуе колко лаконично бе отпратен.
Глава 10
— Не си си изяла вечерята. Не можеш да работиш, ако не се храниш, мамо!
Ив повдигна бавно глава от бюрото.
Бони седеше на пода край вратата, прегърнала колене.
— И е глупаво да спиш така, а не в леглото.
— Мислех да затворя очи само за минутка — побърза да се оправдае младата жена. — Имам работа.
— Знам. — Момиченцето погледна към черепа. — Хубава работа.
— Хубава ли?
— Така смятам. — Бони набърчи озадачено чело. — Не съм сигурна. Мисля, че е важно. Затова те повиках в гробището.
— Не си ме викала. Това бе импулс.
Детето се усмихна.
— Така ли?
— Или може би всичките онези цветя върху гробовете са ми изпратили някакво подсъзнателно послание. Вече бях разбрала дяволската природа на Логан и подозирах, че… Престани да се усмихваш.
— Извинявай. Всъщност много се гордея с теб. Хубаво е да имаш толкова умна майка. С погрешна представа, но въпреки това — умна. — Погледна отново към черепа. — Разбираш се добре с Джими, нали?
2
Флорънс Найтингейл (1820–1910) — англичанка, медицинска сестра, посветила живота си на подобряване здравните грижи на войниците на фронта, а след това отдала силите си на опитите да подобри общественото здравеопазване и болничните грижи. — Б.пр.