При тези думи Лайк присви очи към момчето-наблюдател и то определено потръпна.
— Брей — кимна няколко пъти Хесер. — Работете. И, ако обичаш, внимавай твоите сополанковци да не сгазят лука и изобщо… да се държат прилично.
— Моите сополанковци нямат нужда от надзор — равнодушно отвърна Лайк. — Всичките са ми дресирани. А и не вземам сополанковци на подобни… разходки. Освен ето този, — Лайк лениво кимна с глава, сочейки Ефим, — но и той е от най-добрите.
Хесер се усмихна — скептично, криво. Но не възрази. Отново отвори портал и величествено се оттегли — естествено, заедно с наблюдателя. Арик се опита да проследи общата картина на преразпределение на енергията, но бързо се обърка и се отказа. Пресветлият Хесер, шефът на Нощния Патрул на Москва, заклетият враг, сигурно беше по-силен от Лайк, ако това изобщо беше възможно.
— Ефим! — повика Лайк. — Чу ли какво каза Пресветлият Хесер? Стига си смукал бира, обади се на Шагрон. Отиваме на гарата.
— На Ленинградската ли? — неизвестно защо уточни Ефим.
— Не, мамка му, на Савеловската!
— За Питер има влакове не само от Ленинградската — съобщи всезнайкото Ефим. — Например, Курската…
— Обади се! — беззлобно изръмжа Лайк. Той можеше да крещи на Ефим колкото си поиска, но високо ценеше знанията на този кльощав младеж.
Този път не беше заето. Шагрон и Дениска долетяха след двайсет минути.
В този ден добродушието на Лайк премина всички въобразими предели. Той дори не се зае да изхвърля законните пътници от спалния вагон. Той просто принуди железничарите да прикачат към композицията допълнителен вагон. И не в края, или в началото — в средата, точно до ресторанта. И нищо, прикачиха го. И дори не започнаха да продават билети за него, а контролът шафнерите да не прибират пари се осъществи и без помощта на Лайк. Четвърт час преди заминаването, тракайки с токчета и проблясвайки с огледалните си очила под модната прическа, се появи Лариса Наримановна в компанията на сивокос джентълмен с явно европейска външност. Джентълменът беше притиснат между Лариса Наримановна и необятен букет с рози.
Лайк и Симонов тъкмо пушеха носталгично на перона, макар че напълно спокойно можеха да пушат и в купето. Но ето, прищя им се… Имаше нещо в това — да постоиш до вагона, да погледаш сновящите насам-натам пътници и носачи, да попиеш атмосферата на предстоящия път. Дори Шведа, който никога през живота си не беше пушил, остави на масичката неразделния си лаптоп и излезе при тях. Ефим беше отишъл за бира; Ираклий, Арик и Димка Рубльов останаха във вагона.
Приближавайки се, Лариса Наримановна пусна лакътя на джентълмена, който очевидно много се зарадва на това, защото сграбчи букета и с двете си ръце.
— Да показвам ли билета? — насмешливо попита вещицата.
— Здравейте, Лариса Наримановна! — угоднически поздрави Симонов.
— Привет, Лариска — изръмжа Лайк. — Мислех, че вече си отлетяла.
— За къде да бързам? Тук, разбираш ли, московската нощ ме зове, на другата сутрин цял вагон пустее, а аз да се мъкна от летище на летище? Привет, Симонов.
Вещицата се обърна към спътника си и бързо му забъбри нещо на италиански. Той кимаше обречено.
— Седмо купе е мое — предупреди тя, преминавайки отново на руски. — Ако някой е успял да го заеме — да се омита оттам.
— Свободно ти е купето — намръщи се Лайк. — Настанявай се. И на носача ще кажем, не се безпокой.
Лариса Наримановна, съпроводена от джентълмена, се скри във вагона; на пода на платформата останаха няколко червени листенца.
След няколко минути дотича и споменатият носач. На количката му самотно стоеше малко кожено куфарче.
— В седмо купе — небрежно махна с ръка Лайк, а Симонов незабавно бръкна в джоба за банкнота бакшиш, която подаде с великодушен жест на носача, когато той излезе от вагона след минута. Носачът неясно благодари, вкопчи се в количката и с неизменен тръс препусна назад към гарата.
Скоро се появи и Ефим. Торбите с бира и други припаси за из път ги носеха четирима субекти с доста криминална външност. Независимо от хилавото телосложение на Ефим, тази групичка изобщо не изглеждаше комично. Различните не се страхуват от хората и знаят истинската си цена.
В този момент се появи шафнерката и ги помоли да се качат — влакът потеглял.
Потеглиха. В началото не беше ясно дали влакът се движи край перона, или перонът край влака. Но скоро лекото поклащане на вагона ги убеди: перонът е останал на място. Пероните всъщност са непоклатими, също като Москва. Или като Киев. И само влаковете, тези вечни пътешественици, пристигат и заминават, без отдих и покой, от ремонт до ремонт, а по някое време — до бунището или до леярната.