Обичайната вагонна предстартова суета практически липсваше в непълния спален вагон. В нощния влак леглата се застилат предварително, а в дневния те обикновено не бяха необходими. За всеки случай на всяко легло беше поставено спално бельо в запечатани пластмасови пакети. В този вагон и с такива пътници за билети изобщо не ставаше на въпрос. Никой не искаше чай, а ако поискаше — затова присъстваше Арик Турлянски, специалист по приготвянето на чай, а и Димка Рубльов разбираше от древната напитка. Накратко, едната шафнерка веднага се изпари нанякъде, а втората тихичко се покри в служебното купе и не си подаваше носа навън, което напълно устройваше всички. Кавалерът на Лариса Наримановна беше внимателно приведен в хоризонтално положение — да не пречи. За „клуб“ си избраха пето купе, централното. Там се и събраха да пийнат бира в очакване на поредния гост.
За поредния гост мимоходом спомена Лайк. Значи гостът със сигурност ще се появи.
На Арик Турлянски понякога му се струваше, че Лайк вижда близкото бъдеще много отчетливо, едва ли не посекундно. И дори започваше да се досеща, че магове от нивото на Лайк, Артур-Завулон или дори Пресветлия Хесер сами създават това бъдеще. И необяснимото желание на Лайк да пътува с дневния влак, и периодичните посещения на Светлите, и музикалната нощувка в „Асол“, и минаващият наблизо вампир, и дори придружителят на Лариса Наримановна — всичко това бяха частички от гигантската мозайка на бъдещето, която Лайк и останалите висши Различни бавно и с наслаждение редят, ревниво следейки подреденото от тях да не е по-безцветно от това на съседа. А младежите като Ефим и средните като Шведа, Симонов и самият Арик — всъщност те са един вид носачи на снаряди, тоест на цветни парченца стъкло. Осъзнаването на това беше малко тъжно, но Арик разбираше и това, че осъзнаването е първата крачка по пътя от стъкълце в чужди ръце към онези, които подреждат мозайката. Досещаше се и за това, че в момента няма представа колко ще е дълъг този път и доколко е труден.
Интересно, дали простото момче Шведа някога е мислил за това? Или бохемът Симонов? Или Димка Рубльов? Но все някога ще се замислят. Освен ако не ги погълне старото като света противопоставяне на Тъмнината и Светлината. Арик знаеше колко много Различни загиват — и като резултат от това противопоставяне, и просто от случайни събития. Възрастовата граница от два-три века пресичат един на сто Различни. Хилядолетна възраст достигат единици от хиляди. А за повече направо не ти се мисли. На колко ли години са Пресветлия Хесер или Артур-Завулон? Или всъщност, не години. Хилядолетия!
Ираклий и Лариса Наримановна сигурно са на повече от двеста години, но на по-малко от хиляда. Но колко повече от двеста? И колко по-малко от хиляда? Върви познай! По хорските мерки Арик вече беше старец, наближаваше първата му стогодишнина. Но понякога, когато общуваше със свои връстници или с хора, по-млади от него с десетина-двайсет години, той се чувстваше като хлапак. Неразумен, наивен и неопитен. Мъдростта идва когато знаеш, че краят ти е близо. А ако пред теб има цял век, оставаш… е, ако не хлапак, то просто млад. По душа и, разбира се, по тяло. Арик се усещаше законсервиран на възраст около четирийсет години. Никакви особени изменения, освен нарасналото му магическо майсторство. Но умението да твори по-мощни заклинания и да работи с внушителни потоци от Сила, неизвестно защо, не добавяше житейска мъдрост. Още по-поразителна беше лекотата, с която корифеи като Лайк скачаха от своите задоблачни висини на едно стъпало с Арик и общуваха като равни. Дали и Арик щеше да придобие някога това умение? А Шведа, Симонов, Рубльов, Ефим? Тогава разликата във възрастта между Арик и Ефим ще стане толкова несъществена, че никой няма да си спомни за нея. Сега Арик е по-възрастен; фактически — пет пъти, морално — два. Шведа и Рубльов бяха наближили възрастта за собствената си консервация; Симонов беше прескочил тази граница преди петнайсет години и, съдейки по поведението му, се беше законсервирал напълно успешно.
Ех, думи… Думи тежки, думи мрачни…
Влакът тракаше с колелата си по стрелките, напускайки Москва.
Шведа най-накрая се укроти и се отлепи от лаптопа. Нахлу в клубното купе, награби бутилка тъмна „Афанасия“ и се настани до Арик, който седеше в ъгъла. Лайк се беше разположил на същата седалка. Срещу тях Симонов, Ираклий и Ефим спореха за преимуществата на украинската бира пред руската. Що се отнася до Рубльов, той беше полегнал в крайното купе да почете от току-що купената на гарата книга на Ене Рейто. Арик не искаше да спори за бирата, защото се придържаше към справедливото мнение: „Гинес“ не можеш да надминеш. Лайк меланхолично мълчеше — изглежда, в очакване на прословутия гост.