— Яка е тази Москва — въздъхна накрая Шведа. — И някак реактивна.
— Киев също не е малък — с готовност превключи на новата тема Ефим.
— Не е малък. Но там я няма тази непреходна суетня — каза Шведа и отпи. — Може би затова бирата там е по-хубава?
Арик за кой ли път вече преся многократните си впечатления от градовете и счете за възможно да се изкаже:
— Москва е равнодушна към хората. Е, и към Различните също. Никаква не е тя. Ето, вземете за пример Киев или Одеса. Или пак този Николаев. Накъдето и да погледнеш — храстче, паркче, магазинче, тревичка. Вода, все пак. А в Москва? Широки улици, стъклобетон, море от автомобили… А и реките им не можеш да наречеш реки — чиста канализация.
— Москва някога беше прелестна рекичка, в която имаше и риба, и раци — лови колко поискаш… — отбеляза Ираклий. — Такава, каквато е сега, са я направили именно хората. И вие се учудвате, че този град не харесва хората?
Лайк също се отърси от замисления си вид:
— Не бъркай нещата. Отношението на реката и отношението на града. Градът е творение на хората, той се отнася с тях така, както е свикнал, докато е растял. Но че Москва е равнодушна — това е вярно. Хората — а и Различните, — които не успяват да я възприемат, ги смачква. С нея можеш да живееш, даже да я обичаш по своему. Но на Москва не можеш да се довериш.
— А на Киев? — моментално се поинтересува Ефим.
— На Киев — може. Киев обича хората. Както и хората — него. Топъл е той, могъщ и топъл.
— Разсъждавате така, сякаш градът е одушевено същество — обади се Симонов.
— Ами точно така си е — спокойно потвърди Лайк. — Ето например твоята Виница. Само по себе си — приятно градче, симпатично. Но добре известната ти близка енергетична зона го отклонява към Тъмнината.
— Там, където е бункерът на Хитлер? — уточни Арик.
— Да. Мислиш ли, че случайно са избрали това място за бункера?
— Мисля, че не е случайно.
— И правилно мислиш — одобрително кимна Лайк. — Изглежда, че Тъмните в този град би трябвало да са в възторг, нали? А ти и твоите съграждани — чувствате ли възторг?
— Ами — неопределено проточи Симонов. — Не съм се замислял. Все пак живея там.
— Никакъв възторг не се чувства — вметна Шведа. — Три пъти съм бил там, и трите пъти нещо ме потискаше. Някакво… предчувствие за беда.
Симонов учудено погледна към Шведа.
— А знаеш ли защо? — попита Лайк, присвивайки очи.
— Защо?
— Защото във Виница има твърде много Тъмнина.
— Нима Тъмнината може да е твърде много? — учуди се Ефим.
— Може. И освен това може да има твърде малко Светлина. Да, не се учудвайте. Водката има по-лош вкус от виното, макар че в нея има повече алкохол. За Различните — а и за хората също — най-приемливо е равновесието. Именно затова Киев ни е толкова любим — той е удивително хармоничен. Там Тъмнината не пречи на Светлината, а Светлината не измества Тъмнината. Във Виница този баланс е нарушен в полза на Тъмнината, затова пристигащите там се чувстват потиснати.
— А в Москва? — поинтересува се Арик.
— Москва е непостоянна. И твърде, твърде голяма. Първо, балансът там е различен в различните части на града, и второ — заради голямото количество Различни и техните активни действия той непрекъснато се променя. Променения баланс от своя страна принуждава Различните много да се местят и много да действат, което изкривява още по-силно общата картина. Разбирате ли? Москва — това е котел, в който кипи Силата. Всъщност това е самоподдържаща се система — градът тревожи Различните, а Различните тревожат града.
Зад прозореца вече се мяркаха градчетата в Подмосковието, селца, платформи.
— А какво ще кажеш за Питер? — поинтересува се Шведа, остави празната бутилка под масата и си взе нова.
Тук Лайк се навъси и замълча. Или обмисляше какво да каже, или се вслушваше в усещанията си.
— Питер… Питер — това, приятели, е истински ужас. В сравнение с него Виница е оазис.
Симонов многозначително изхъмка:
— Ами какво искаш — построен е върху кости!
— Причината не е само в костите — поклати глава Лайк. — Ингерманланските блата сами по себе си са доста мрачно място. Идеално за жертвоприношения. Ако знаехте колко животи са погубени там, колко енергия е изпита… Питер ненавижда всички — той не умее друго. Това е град-зомби и град-вампир, той поглъща всички безогледно: Тъмен — Светъл, Различен — не Различен. И като истински вампир умее да очарова, за да плюска. Питерци губят душата си с усмивка на уста и с дълбока обич към града, който изсмуква душата им ден след ден. Не напразно там има толкова малко Различни и изобщо няма стари и силни Различни. Знаете ли как наричаха Питер преди век и половина… в определени кръгове? Черната Палмира. Не Северната — Черната. Не завиждам на онзи, който ще се осмели да погледне истинския лик на този прокълнат град.