— Интересно — изкоментира човекът, който, както се оказа, от известно време стоеше пред входа на купето и слушаше разговора. — И доста поучително.
Ефим възнамеряваше да се гмурне в сумрака, за да провери непознатия, но Лайк го спря с жест.
Непознатият, разбира се, не беше човек. А и кой друг освен различен можеше да влезе в този вагон и да остане тук? Обикновеният човек щеше да премине като сомнамбул от едната платформа до другата, моментално забравяйки за допълнителния вагон.
— Влизай, Хена — покани го Лайк. — Защо стоя там толкова дълго?
— Исках да послушам — лаконично отвърна Хена, влезе и седна до преместилия се по-близо до масата Ефим.
Хена беше върколак. Типичен нисш Тъмен. Но… само на пръв поглед. Арик почувства в него още нещо, нещо скрито, дълбоко, могъщо и необяснимо.
— Привет, братко Тъмен! — поздрави Симонов. — Искаш ли бира?
Хена се усмихна — но така, че беше едва-едва забележимо. Така би се усмихнала скала — на онзи, който може да види.
— Хена никога не е отказвал бира.
Симонов незабавно му връчи отворена бутилка и се разрови из масата.
— Тук имаме, ето, калмари някакви… шамфъстък… С две думи, не се притеснявай.
— Хена никога не се е притеснявал.
С крайчеца на окото си Арик забеляза, че Лайк наблюдава ставащото с немислимо удоволствие. Всъщност Лайк сега приличаше на театрал, присъстваш на добре познат спектакъл.
— За къде пътуваш? — опита се да поддържа разговора Симонов.
— Натам, където и вие — спокойно, много спокойно каза Хена и посегна към калмарите.
— Хм… — Ефим, подражавайки на шефа си, присви очи. — Ти ли си…
— Да, аз съм наблюдателят — потвърди Хена с известно изпреварване.
— Наблюдател? — учуди се Ефим. — А защо им е на Тъмните наблюдател от Тъмните?
В отговор Хена само леко сви рамене — пак едва-едва забележимо. Създаваше впечатление, че съзнателно икономисва движенията си.
— Е, добре, добре — Ефим отпи за смелост и със свойствената за младостта непосредственост се поинтересува: — В какво се преобразяваш, колега?
Хена меланхолично сдъвка жълтеникавото пипало, отпи от бутилката и едва тогава обърна глава към Ефим.
— В смилодон.
— Хм… А какво е това? — не разбра Ефим.
— Нещо като котка. Голяма.
— А нашият колега — той сега чете в другото купе — в мечка. Само че той не е чист върколак, а също и маг — впусна се в подробности Ефим.
Хена оставаше невъзмутим.
— Почакай малко — намеси се Симонов и с привичен жест поправи очилата си. — Ако не бъркам, смилодонът е разновидност на саблезъбия тигър, нали?
След кратка пауза Хена потвърди:
— Не бъркаш.
— То те са измрели! Заедно с мамутите!
— Всички все някога умират — философски отбеляза Хена. — Мечките също ще умрат някога. И вълците.
В купето надвисна озадачено мълчание. Арик крадешком погледна към Лайк — той все още приличаше на театрал, присъстващ на любим, научен наизуст спектакъл.
— Стоп, стоп — загря най-накрая Симонов. — Излиза, че когато си се родил, смилодоните още не са били измрели?
Арик неволно трепна и изстина. Шведа едва не се задави с поредната глътка бира. Ефим озадачено примигваше. Лайк сияеше. Ираклий се усмихваше — малко снизходително, малко печално.
Хена излапа парче от поредното главоного и с предишната интонация разви мисълта на Симонов:
— Ъхъ. А онези, които се преобразяват в гущери, трябва да са се родили във времената на динозаврите.
На повечето от присъстващите им олекна. Както се оказа — напразно. Защото Хена добави:
— Но в моя случай си прав. Някога общувах и с дивите смилодони. Горе-долу там, където сега е Оренбург.
Студът се стовари с нова сила. Арик си спомни своите скорошни разсъждения за възрастта на Различните — пред него седеше жив пример. Реликт от отминалите епохи. Неизвестно защо Арик беше сигурен: Хена не лъже.
— Мрак, на ли колко години си? — с треперещ глас попита Симонов.
— Не знам — изглежда, Хена не се интересуваше от възрастта си. — Когато се родих, хората вече се бяха досетили да броят сезоните. Само че известните им числа свършиха бързо и дълго време бях просто на „много“ години. Но прекрасно си спомням смилодоните и мамутите. Впрочем, всичко това са глупости. И така, колеги, аз изпълних задълженията си преди мисията, представих ви се. Приятно ми е, Хена, наблюдател от Инквизицията. Благодаря за бирата и калмарите. Лайк, Ираклий — успех!