Лайк, естествено, отдавна беше маскиран така, че да прилича на обикновен човек. Той гледаше Черния в демонския му облик именно така, както би му се искало, с ужас и паника, но всъщност с големи усилия се сдържаше да не се засмее; толкова нелепо и глупаво изглеждаха действията му.
Впрочем, ако на мястото на Лайк беше обикновен човек и дори слаб Различен, щеше да му се стъжни. Черният възнамеряваше да изпие жизнената енергия на жертвата си — приличаше на онова, което правят вампирите. Само че без никаква кръв — чиста биоенергетика. Лайк виждаше, че Черният няма нужда от зареждане, беше сит до гуша, а не всички Различни могат да запасяват енергия. Този определено не можеше. Той възнамеряваше да изхвърли всички погълнато отново навън, от което навярно щяха да пострадат околните, чиито лош късмет ги е отвел в отдела за фантастика именно в този момент.
Симонов и Ираклий наблюдаваха крадешком, всеки от своята страна, готови да се намесят във всеки момент.
„Е, добре, хлапенце — помисли си Лайк. — Като искаш да се фукаш — изфукай се малко.“
След което създаде прост силов контур, който Различните наричаха Пръстен на Хорменхаст. Същността му беше в това, че силният маг черпеше енергия от долните слоеве на сумрака, отдаваше я като своя, а всичко, което се изхвърляше навън, го отвеждаше обратно в сумрака.
Черният питерец не познаваше добре даже първия слой на сумрака, а за съществуването на по-долните слоеве очевидно дори не подозираше. Нищо чудно, че не разбра какво става. Просто започна да тегли енергия, мислейки си, че е жизнената сила на жертвата.
Но после събитията се развиха в неочаквана посока. Черният не беше успял да изпие и изхвърли почти никаква значителна енергия, когато отнякъде изскочи Светъл. Някъде иззад стелажите, сякаш се е криел там, притаен на най-долния рафт.
— Нощен Патрул на Санкт-Петербург! Всички да излязат от сумрака!
Гласът беше тънък и пресеклив, като на пубертет.
Точно в този момент Лайк много ловко изобрази случаен пробив на неиницииран Различен — пропадане в сумрака, въпреки командата на Светлия. Именно там, в света на сивия полумрак и протяжните звуци, шефът на киевляните за пръв път срещна погледа на демона-питерец. Той изглеждаше малко объркан — първо, заради появяването на Светлия и второ, заради това, че доскорошната му жертва неочаквано се оказа негов събрат.
Симонов вече беше решил да се намеси, когато фигурата на Светлия изведнъж се смачка като попивателна хартия и по много познат начин хлътна един слой надолу. Безпогрешно се разпознаваше почеркът на Лариса Наримановна.
А Лайк сякаш само това и чакаше — изскочи от сумрака, потен и раздърпан, и неволно повлече със себе си Черния.
— Да бягаме! — извика Лайк, дърпайки го за раницата.
И Черният се подчини на стадния инстинкт — като всеки простак.
На входа едва не ги спря охраната, но бдителните рамки не запищяха тревожно, а и Ираклий и Симонов малко помогнаха и прикриха шефа си. Лариса Наримановна така и не се показа.
Веднага завиха встрани от „Невски“ и известно време тичаха по тротоара, като по чудо не бутнаха на земята някой от минувачите, които страхливо се отдръпваха към стените. После се мушнаха в първия двор, който съзряха.
Едва там, в мръсния и мокър питерски двор, Лайк си позволи да си поеме дъх.
— По дяволите! Какво беше това? Какво означава това? — много натуралистично изхриптя той към Черния и предпазливо го погледна.
Онзи помълча многозначително и отговори с неочаквана тържественост:
— Изглежда, че си един от нас. От избраните.
— От кои? — Лайк въпросително изви вежди, но вътрешно се кикотеше.
Питерецът покровителствено сложи ръка на рамото на Лайк.
— Не мога да говоря сега. Ще узнаеш, когато му дойде времето. Ела утре вечерта, в девет часа, на крайбрежната „Фонтанка“ до Египетския мост. Там ще те посрещнат. И не се страхувай от нищо — много скоро другите ще се страхуват от теб.
— Това е срещу един хотел, нали? Един такъв голям?
— Да, срещу „Съветски“. Само че от другата страна на „Фонтанка“.
— А какво ще има там?
— Нали ти казвам — ще разбереш. Това е, време е да тръгвам. Ела непременно.
Черният суетливо се обгърна със сянка и мина през стената. Все пак странно влизаше в сумрака. Някак грубо и неумело.
Лайк известно време гледаше тъпо към изронената мазилка на стената, през която изчезна питерецът, после въздъхна и запали цигара, прикривайки огънчето от досадния ръмеж.
Ираклий и Симонов си позволиха да се покажат едва след пет минути.
Лайк пушеше „Лъки Страйк“ и размишляваше.
— Е, как е? — попита нетърпеливият Симонов.
Лайк не отговори веднага.