Шведа така и не се отлепи от лаптопа си; скоро надникна Димка Рубльов и обяви, че ги викат.
В стаята на Ираклий, освен тримата висши киевчани, вече присъстваха наблюдателят Алексей Солодовник и двама Светли, приблизително на пето-шесто и трето-четвърто ниво. Те седяха настрани, до бюрото, изпънати, сякаш бяха залепени за облегалките на столовете си. Лайк се беше изпънал цинично на необятния креват; Лариса Наримановна седеше на крайчеца на същия креват — на повече от метър от Лайк. Ираклий беше заел едното кресло. Рубльов още от вратата се насочи към второто, така че за Симонов, Шведа, Ефим, Арик и местния Тъмен останаха само неподредените столове. Лайк изразително погледна часовника си.
— М-да — каза той с известно съжаление. — Явно Пресветлият Хесер няма да дойде, щом го няма досега.
Солодовник погледна намръщено към Лайк и избуча:
— А защо да идва? Аз съм наблюдателят.
— Наблюдател? — Лайк внезапно скочи, заемайки седяща поза. — Саботьор си ти, а не наблюдател! За какъв дявол се влачеше след нас на „Невски“?
— Работих — навъсено каза Солодовник и сведе поглед надолу.
— Ние работихме — ехидно уточни Лайк. — А ти ни пречеше по всички възможни начини. Защо, питам, стърчеше на пътя на проследявания от нас обект?
— Вие го срещнахте случайно — заяде се наблюдателят. Впрочем, не много уверено.
— Случайността не отменя работата — с категоричен тон заяви Лайк. — И след като Черният сам падна в ръцете ни, трябваше незабавно да изчезнеш. Вместо това стърчеше на ъгъла като прожектор във въглищен склад. Като че ли Лариса Наримановна няма какво друго да прави, ами трябва да гони разни дребосъци от района на операцията!
— Аз си изпълнявах задълженията — опита се да се оправдае Светлия.
„Ъхъ — помисли си Арик. — Оправданията са любимото занятие на Светлите. Виновен е всеки друг, но не и те самите: обстоятелствата, случайността, съдбата. Но в никакъв случай не и Светлите! Техните намерения винаги са чисти и неопетнени!“
И най-смешното е, че те наистина смятат своите намерения за чисти. По свой начин, разбира се.
— Твоите задължения, миличък — продължаваше да унижава злощастния наблюдател Лайк, — са да стоиш в някоя дълбока дупка и да изпращаш на Хесер подробни отчети. Изобщо не ме интересува какво ще пишеш в тях — така или иначе в тях няма да има много истина. Интересува ме ситуацията да е такава, в която наблюдателят на Нощния Патрул не ни проваля оперативната работа. Така и предай на Хесер. Разбра ли? Сега вие.
Лайк се обърна към другия Светъл.
— Ти, ако не греша, ръководиш Нощния Патрул на Санкт-Петербург. Така ли е?
Онзи, който беше по-силен, кимна мълчаливо.
— Прекрасно. Значи трябва да си получил същите директиви и предписания, както и Хесер.
Лайк изобрази възможно най-уместната гримаса: смес от презрение, отвращение и съжаление.
— Е, в рамките на твоята компетентност, разбира се, понеже ти си като молекула в сравнение с Хесер. И въпреки това. Ти си длъжен да знаеш, че на поверената ти територия, — много гнусна територия, трябва да отбележа, — се провежда външна операция от специална група Различни под троен патронаж. И си длъжен да уведомиш подчинените си. И да заповядаш: при среща с членовете на специалната група при никакви — подчертавам: при никакви обстоятелства! — да не се намесват в ставащото, а напротив, по най-бързия начин да напуснат местото на събитието. Мисля, че не трябва да обяснявам защо, да ви порази Маниту? Знаеше ли за мисията ни, или не?
— Знаех — прошепна Светлия.
— Уведоми ли подчинените си?
— Уведомих ги…
— Тогава за какъв…? — риторично и кратко попита Лайк.
— Кирил е влязъл в магазина случайно, тогава той не е патрулирал…
„Ама разбира се — изкоментира мислено Арик. С известно ехидство. — Нали беше през деня, а не през нощта.“
— Не ме интересува! — прекъсна Лайк новия поток от оправдания. — Впрочем, това са празни приказки. Сам ще се свържа с Хесер и Инквизицията. А на вас да ви е като обеца на ухото: ако по време на операцията видя дори един Светъл, това ще бъде оценено като директен опит за провал на тази операция. След което тази информация ще отиде в Прага. Моментално. Изяснили ли ви се?
— Изясни не се — отвърнаха хорово Солодовник и шефът на Нощния Патрул. Твърде инициативният патрулен Кирил така и не пророни нито дума.