— Къде отиваме? — предпазливо се поинтересува Ефим. Получи се леко страхливо, точно както трябваше.
— Където обещах да те заведа. А по пътя ще се позабавляваме малко.
Забавленията на Черните се оказаха много странни.
Близо до скъп и луксозен бижутериен магазин цялата група питерци дружно се полупотопи в сумрака. Нормалните хора продължаваха да ги виждат, но неясно, като в мъгла или при здрачаване. И, естествено, не можеха да им направят нищо.
Двамата здрави пазачи на входа получиха по ритник в корема и лошо направено заклинание за болка. Второто беше излишно — дори и най-силният човек ще припадне за пет минути след такъв удар. Шведа неодобрително поклати глава, но влезе в магазина след Черните, прекрачвайки през един от нещастните пазачи.
През това време Тоба прескочи витрината и неизвестно защо разкъса блузката на момичето-продавачка. Честно казано, почти нищо не се промени: блузката беше на практика прозрачна и не скриваше абсолютно нищо. Руст и Лодик без излишни приказки се втурнаха към касата, а Лентяя разби стъклената витрина с пета. Диво зави сирена — отвън, на улицата, и вътре в магазина. Беха и Хатан останаха на входа, очевидно — за да отклоняват нежеланите посетители или помощ в образа на милицията. Кривия беше до Тоба; в ръцете му се появи черен найлонов плик.
„Та те са напълно психясали!“ — помисли си Шведа, оглеждайки се изумено.
През това време Тоба изпразни касата в плика на Кривия и победоносно излезе в центъра на магазина, където стояха Шведа и недоумяващия Ефим.
— Искате ли мацка? — попита Тоба, кимайки към продавачката, която напразно се опитваше да се прикрие. — Направо тук?
— Не ми е по вкуса — измърмори Шведа. — Да се махаме оттук. Сега ще дотърчи половината „Невски“.
— Нека! — инатливо тръсна глава Тоба. — Няма да ме спрат. Нито минувачите, нито ченгетата.
Въпреки това, тарторът на местните бандитчета не се задържа на местопрестъплението. Кимна на своите и се отправи към изхода. Един от пазачите, изпотен и с много страдалчески вид, се опитваше да се надигне. Вторият вадеше пистолет от кобура си.
Пазачите получиха по още една доза. Пристигналата милиция също не можа да спре Черните: дори и най-слабия Различен може да мине през обикновени хора като на шега. И минаха.
В сумрака Шведа усети присъствието на Димка Рубльов. Той наблюдаваше ставащото откъм тълпата.
През това време Черните пресякоха „Невски“ — виждаше се къде точно са направили това. На асфалта блестяха парченца от счупени стъкла. Шофьорите с изцъклени очи се оглеждаха стъписано, но никой от тях не разбираше какво става. Руст спря маршрутка — обикновен „Собол“, — а останалите бързо изхвърлиха навън пътниците и шофьора. Зад волана седна Беха.
— Моля! Каретата ви очаква. — Тоба махна театрално с ръка, канейки Шведа и Ефим.
Останалите вече се бяха качили. Шведа и Ефим също седнаха и микробусът, пренебрегвайки всички правила на движението, потегли към Аничковия мост. Шофьорите в насрещната лента припряно завиваха или спираха до тротоара.
Шведа беше в състояние, което с известни уговорки можеше да се нарече стъписване. Искаше му се да прекрати този отвратителен фарс, този напълно безсмислен екшън в центъра на Питер, искаше му се да „вкара в пътя“ тези безотговорни хаймани, но Шведа не беше сигурен дали наистина е дошло време за това, или трябва да почака още малко.
Фактът, че след малко Беха престана да се прави на пилот-камикадзе и започна да шофира малко от малко по-човешки, убеди Шведа да почака.
Арик се появи в хотела сутринта, вече на разсъмване, а не в среднощния мрак. Лайк и Ираклий го чакаха, убивайки времето с игра на шах в компанията на огромен термос с какао. От какаото беше останала само една трета.
Още щом одесчанинът се качи на етажа, Лайк се изправи и погледна към вратата. Лайк също откъсна поглед от дъската и запали настолната лампа. До този момент в стаята не светеше нищо.
— Идва ли?
— Идва — потвърди Лайк.
— Да, и аз го почувствах. Нещо не е…
— Да — прекъсна го Лайк. — Нещо наистина не е наред.
Арик влезе, видът му беше още по-замислен от обикновено. Лайк мълчаливо взе чиста чаша, наля му какао и я постави пред свободния стол. Арик седна и отпи.
— Е, как е? Беше ли на олтара? — Лайк се опита да звучи весело, но зад бодрия му тон се усещаше леко безпокойство.
— Бях — потвърди Арик. — С всички последствия. Само че мен не ме връзваха като останалите.
— И?…
— Хареса ми.
На лицето на Арик се четеше нещо средно между объркване и мъка.
Лайк дълго и напрегнато се взираше в Турлянски. После въздъхна и попита с надежда: