Арик се задържа за малко край шахматната дъска, огледа позицията за две секунди и посочи един от царете:
— Белите са мат в шест хода.
— Нима? — учуди се Ираклий.
— Прав е — потвърди Лайк. — Или в шест, или в девет.
Когато Турлянски стигна до вратата, Лайк му каза:
— Между другото, Арик… Дори и да ни няма в хотела, когато се събудиш, не излизай никъде, става ли? Стой си в стаята и гледай телевизия.
— Това заповед ли е или съвет? — мрачно уточни Арик.
— Заповед.
— Я вол, граф!
— Свободно! Изпълнявай…
Турлянски излезе.
— Трябва незабавно да говоря със Завулон — каза Лайк след няколко минути, през които и двамата седяха мълчаливо до шахматната дъска. Ираклий се опитваше да изчисли предсказания мат, а Лайк просто размишляваше. — Изчакай ме тук. Извикай и Лариска, ще ни трябва.
— Добре, Лайк — отвърна Ираклий вече на пустотата. Шереметиев вече беше потънал в дълбините на сумрака още преди да чуе колегата си.
Шефът на Тъмните в Киев отсъства малко повече от половин час. Когато се върна, вече се беше съмнало и утрото озаряваше просторната стая със сива, сякаш избледняла светлина; настолната лампа все още светеше и жълтият коничен оазис изглеждаше почти празнично и обнадеждаващо в тази сивота. Освен Ираклий, в стаята бяха Лариса Наримановна, доста посмачкания Швед (под едното му око имаше огромна синина), по-малко смачкания (и без синина) Димка Рубльов, а така също и една разрошена личност от женски пол, която много приличаше на певицата от „Тату“ — онази къдравата. Възрастта й също беше подобна. Очевидно тази личност още нямаше паспорт.
— Така-така… — Лайк се огледа с неподправен интерес. — Привет на честното събрание. Швед, кой те нареди така?
— Тя — мрачно кимна Шведа към момичето.
— Охо!
Лайк изпрати заклинание за лек транс с небрежен жест. Очите на момичето станаха стъклени и бездушни, тя се отпусна в креслото и застина.
— Очаквам коментари — каза Лайк спокойно, даже с леко скучаещ вид, и скръсти ръце пред гърдите.
Шведа погледна сърдито към намиращата се в транс девойка и също толкова сърдито започна:
— Срещнахме се в местното инет кафе, както беше уговорено. Останахме за малко — успяхме да изпием само по бира — и местните хукнаха навън. По пътя устроиха погром в бижутерийния на „Невски“…
— Значи нашите Черни са хулиганствали?
— Да. Шефе, ей-богу, направо ми беше неудобно да гледам тези изцепки, но се сдържах — Димка може да потвърди, Ефим също. После отидохме у тях… — Шведа отново погледна към момичето. — Там веселието продължи, тъй като нашите нови — (тук гласът на Шведа стана леко ехиден) — приятели бяха осигурили пиячка и плюскане за цяла рота. И после на „младежта“ отново й се прищяха подвизи. Накратко, не издържах, шефе. Упокоих ги всичките до един, освен нея. За всеки случай реших да я поканя на гости, да поговорим. Едва я поканих, леле-мале! Ако не беше Димка…
— Тоест, това детенце се е справило с теб, мага второ ниво с двайсетгодишен и отгоре оперативен опит?
— Почти се справи — мрачно го поправи Шведа. — Почти.
— Шефе — избуча Рубльов от креслото. — Тя е по-силна, отколкото изглежда. Много повече. Изгори ми цялата дясна страна, кучката.
— Нима? — изхъмка Лайк — дали недоверчиво, дали подигравателно.
— Тя беше шефката на тези хаймани — съобщи Шведа. — Въртеше ги на малкия си пръст. Направо като някаква пиратска мадам.
— Ще разберем. — Лайк най-накрая се приближи към прозореца и зае свободния стол. Вдигна оловен поглед към Шведа, който очевидно се чувстваше неловко: — Извинявай, че те питам. Поне другите качествено ли ги унищожи?
Шведа се стъписа. Не от обида — вината пречеше на обидата.
— Качествено, шефе — отвърна Рубльов вместо него. — Аз го наблюдавах. В сумрака — раз и край! Докато тя не се намеси, — кимване към гостенката им, — моето вмешателство не беше нужно.
— Предпоследен въпрос: каква техника използва тя?
— Пирокинеза, ментален шок, зов, почти пълен набор невроконтакт, бойни заклинания от сомокинетичния раздел. Плюс нещо неизвестно за мен — без особена радост в гласа изброи Шведа.
— Ниво? Поне приблизително.
— Над първо.
— Амулети, артефакти?
— Нито един. Гола мощ и техника.
— Ясно, значи е чародейка. Тогава последен въпрос: къде е Ефим?
— Отиде за бира. Каза, че му треперили ръцете и ще му помогне само „Оболон оксамитово“. Не го спряхме, шефе. — Шведа опипа синината под окото си и се намръщи болезнено. — Ако трябва да съм честен, и на мен не би ми навредила малко „Оболон“.
Лайк се спогледа с Ираклий и Лариса Наримановна. Явно вещицата също имаше някаква важна новина.