— Не — мрачно отвърна момичето.
— Лошо — въздъхна вещицата и се изправи. — Освободи я, Лайк.
Лайк моментално премахна Вървите на Захва. Не мина и секунда и придобилата свобода пленница ги атакува. И тримата наведнъж, при това не с някаква дреболия, а с Бича на Шааб, като мощността на всеки лъч беше достатъчен, за да пробие стените.
Разбира се, атаката й не причини никаква вреда. На никого от тримата киевчани. И стените останаха здрави — не напразно в стаята на Ираклий беше поставена солидна магическа защита…
— Ама че инат — неодобрително поклати глава Лайк.
През това време момичето отново загуби способност да се движи. Този път се превърна в статуя — застина, протегнала ръка настрани, в полукрачка.
— Слушай — миролюбиво каза Лайк. — Ние наистина не искаме да ти причиним зло. На теб и твоите приятели.
— Твоят храненик уби всичките ми момчета — злобно извика момичето. — Лъжеш!
— Хм! — Лайк се замисли. — Наистина, доста неприятно се получи. Повярвай ми, ако моят човек не е бил прав, ще му наложа наказание. Много сурово. А като доказателство, че не ти мислим злото, знаеш ли какво ще направим? Ще те пуснем. Само ми обещай две неща. Първо: не прави повече глупости и не използвай бойна магия — поне не и в хотела. И второ: разкажи на Тамара за нас. Повтори й всичко, което чу тук, дори и да не вярваш на нито една дума. Става ли?
— Вървете по дяволите! Нищо няма да обещавам!
— Всички ще стигнем при дявола, рано или късно. — Лайк едва забележимо се усмихна. — Все пак ние сме Тъмни. Добре, дявол да те вземе, изчезвай просто така, без никакви обещания. Къш!
В следващата секунда Лайк мълниеносно източи сила. Пленницата отново придоби свобода; под краката й се отвори икономичен портал и тя, този път изпищявайки напълно по момичешки, падна от половин метър височина на тревата. Точно в центъра на поляната пред хотела. Лайк се надигна и погледна през прозореца, сякаш се съмняваше в точността на отворения портал. А може би се беше притеснил да не би момичето да си счупи или изкълчи нещо.
— Смяташ, че трябва да им докажем, че не сме им врагове ли? — с известно съмнение попита Лариса Наримановна.
— И това също.
През това време младото питерско дарование се надигна насред поляната и се огледа с недоумение. После неуверено хукна в лек тръс към Египетския мост. Изглежда приземяването беше минало без случайни травми. Лайк, примижавайки, я изпрати с поглед, докато светлото яке на момичето не се скри зад дърветата.
— Нека — уверено каза той. — Така е по-добре.
— Надявам се, шефе — смирено каза Лариса Наримановна, придърпвайки полата си над коленете. — Ти знаеш по-добре. Между другото, тази тяхна Тамара наистина ли е Велика?
— Така изглежда — кимна Лайк. — Но има някои мътни моменти.
— И какво, Артур възнамерява…
— Разбира се, че възнамерява! — изсумтя Лайк. — Глупаво би било да изпусне такъв шанс.
Ираклий изцъка с език и поклати глава — сиреч, съмнявам се.
— Какво? — напрегна се Лайк.
— Трудна задача — поясни Ираклий. — Инквизицията даде формална заповед да унищожим всички… А сега с Хесер и фон Киссел току до нас…
— Инквизицията даде заповед да почистим Санкт-Петербург от Тъмна секта, състояща се от низши Различни. Ако през това време открием Велика Чародейка и я уговорим да спазва Договора — какво нередно има в това? Какво нередно ще има, ако освен това уговорим още десетина силни чародейки и вещици да спазват Договора? Главното е да се спрат безобразията в Питер. Главното е да се спрат тези сборища и жертвоприношения.
— Светлите ще пречат с всички сили.
— Те винаги са ни пречили с всички сили — философски каза Лайк и съжалително разпери ръце. — Такава е традицията на нашето противоборство.
— Слушай, Лайк — каза Лариса Наримановна. — А Светлите теоретично способни ли са да реморализират Великата или някоя от нейните придворни дами и да ги насочат към Светлината? Може би точно това смятат да направят.