— Не мисля — поклати глава Лайк. — Като са станали Черни, Различните в Питер са се обрекли на Тъмнината. Но всъщност с Артур обсъдихме подобен вариант.
— Дано — въздъхна Ираклий. — Не искаш ли да закусим, Лайк? На мен вече ми стърже коремът.
— Искам — каза Лайк. — Ти загуби, ти ще плащаш. Лариска, ще дойдеш ли с нас?
— Ще ида с Джовани. Сега ще го събудя.
Лайк иронично изсумтя:
— Не разбирам какво ти харесва в този макаронджия? Възнамеряваш да го дадеш да го ухапе вампир ли?
— Как не! — възмути се вещицата. — Да спя с труп? Благодаря, още не съм се наситила на живите.
— А доколкото си спомням, вече обсъждахте ухапване от върколак — вметна Ираклий и се засмя.
— Ама и вие, пънове безчувствени… — махна с ръка Лариса Наримановна. — Може би се надявам на „Фуаран“. До скоро. Ако ви трябвам — повикайте ме.
— Au revoir! — Лайк помаха с ръка и шеговито се поклони.
Все пак — нали не му подобава на боса на украинските Тъмни да демонстрира реверанс?
ШЕСТА ГЛАВА
Шведа се събуди в три часа следобяд. Настроението му леко се подобри. Най-много се ядосваше не за това, че някаква хлапачка едва не го пречука, а че се срина. Загуби контрол над себе си, навря се в сумрака и се зае да унищожава питерския дребосък. Дребосъкът, без съмнение, бяха отвратителен. Но нима това е оправдание за Тъмен Различен от второ ниво? Мислено възстановявайки момента на срива, Шведа се ядосваше и на това, че не помнеше почти нищо. Помнеше натрупващото се в душата му раздразнение, кипващия яд, и изведнъж — проблясък! След него — чернота, пропадане и едва тогава — малката дяволица на няколко метра от него и завъртащият се над главата й вихър на Силата, готов всеки момент да се стовари върху него… И страх, отвратителен лепкав страх от осъзнаването, че просто няма да успее да се заслони. А и да беше успял — определено нямаше да му стигнат силиците. Добре, че Димка го измъкна, прикри го грамотно и надеждно…
След като наложи няколко заклинания върху синината и на практика я премахна, Шведа известно време размишляваше: дали да не се обръсне? Домързя го. Обу си кецове и тръгна към Ефим, където остана всичката бира.
В стаята на Ефим бяха Симонов и Димка Рубльов. Е, и самият Ефим, разбира се. Празните бутилки от „Оболон“ под масата вече бяха доста, при това Рубльов пиеше не бира, а чай. Ефим увлечено разказваше истории, прекъсван само от взривове смях.
Шведа седна, отвори си една бутилка и започна да слуша с половин ухо, зает със собствените си мрачни мисли.
Само че към края на първата бутилка и особено в началото на втората се поотпусна и дори започна да слуша по-внимателно. Ефим тъкмо започваше поредната история:
— Вчера четох „Новинар“. Съвсем са се побъркали тези американци! Звъни един тип в полицията и заявява, че съседът му крие в дома си крава, а през нощта я пасе в неговата градина. Е, дошла полицията, погледнала кравешкото лайно, препотила се, естествено и отишла да тормози съседа. Съседът — в пълно недоумение: каква крава? Вие сте се побъркали, полицай, къде според вас мога да я държа? В спалнята? Или в банята? А, в гаража? Е, да идем да погледнем. В гаража, разбира се, няма никаква крава — само автомобил. И ни най-малка следа от крава. Ама никаква. Накратко, полицаите се отказали и си тръгнали — все пак кравата не е мишка, че да се скрие в такава къща. И да не се надуши.
След две седмици същият тип пак звъни в полицията, по същия повод, но този път твърди, че е заснел кравата на видеокамера. Дошли, погледнали — наистина крава! Рижа, с рога — всичко както си трябва. Вимето й — до земята. Проверили записа — не е фалшификат, не е монтаж. Крава. Отишли пак при съседа. Съседът погледнал, но само свива рамене: колете ме, бийте ме — нямам представа каква е тази крава и откъде е. Накратко, така и щели да се чудят, но за щастие наблизо минал местен патрулен и замазал нещата. А работата била ето каква: дъщерята на този съсед се оказала Различна, върколак. Преобразявала се в крава. През нощта се измъквала и отивала да пасе у съседите! Представяте ли си? Да пасе! През нощта! У съседите! Сигурно съм се хилил час и половина! Но това още не е всичко. Когато патрулният я попитал защо се преобразява толкова често и защо отива в градината на съседа, тази задокеанска глупачка заявила, че отивала при съседа, защото там тревата е по-вкусна, а се преобразявала, защото й харесвало да има големи гърди!!!
Симонов изхъхри и се свлече от дивана. Той вече не можеше да се смее, а хлипаше конвулсивно. Рубльов се смееше силно, с пълен глас, и единствено Шведа само се усмихна накриво.
— Напразно се кискате — дочу се от вратата.