— А, не, приятели — поклати глава Лайк. — Повече няма да ги мачкаме. Поне докато не разберем по какъв начин скачат от ниво на ниво.
— А те скачат ли? — не повярва Симонов. — Нима това не е обикновена понижаваща маскировка?
Шведа, Рубльов и Ефим наостриха уши. Тях ги интересуваше същия въпрос. Всеки силен маг може да се престори на слаб, но ще заблуди само онези, които наистина са по-слаби от него, поне с едно ниво. С равните или по-силните такива номера не минават. Затова беше напълно логично да се предположи, че младата питерска Черна е по-силна от Рубльов и Шведа и се е маскирала като чародейка от четвърто-пето ниво. А когато се наложи, е махнала маскировката. По принцип, това обясняваше дори факта, че Рубльов и Шведа я надвиха: двама Различни от второ ниво при определени условия могат да се справят с Различен от първо ниво. Което и стана, още повече че и Ефим помагаше — макар и малка, това беше значителна тежест на везните на магическия двубой.
Но реалността се преобърна след неочакваните думи на Лайк.
— Скачат — сериозно каза Лайк. — Или поне плененото момиче пред мен се усили на порядък. Недостатъчно, за да стане наистина опасна, но такова усилване без никаква видима причина виждам за пръв път.
Ако толкова стар Различен като Лайк вижда нещо за пръв път, могат да са сигурни: сблъскали са се с нещо наистина необичайно.
Шведа, Рубльов, Симонов и Ефим мълчаливо примигваха, а Лайк бавно, като влечуго през пролетта, посегна към чашата на масата.
— Такива ми ти работи — обобщи шефът на Тъмните и засмука от сламката.
Никой не се решаваше да наруши тишината. Затова Лайк съсредоточено унищожаваше коктейла си. А когато го изпи, със съвсем делничен тон нареди:
— Игор! Вземи Ефим и отивайте в града. Задача: да наблюдавате Черните, ако срещнете такива. И този път да не влизате в бой при никакви обстоятелства! Ако се върнете преди полунощ, тежко ви. И ако разбера, че вместо да следите, сте стояли в някой бар…
— Ами ако Черните влязат в бар? Как да ги следим? — уточни Симонов.
— Да следите — разрешавам — изсумтя Лайк. — За останалото — подвижност и пак подвижност. Между другото, нека Ефим да се упражнява, остави го да води. Ще докладваш за резултатите; все пак и той трябва да се квалифицира някога…
Ефим засия. Без квалификация в Патрула не можеш да получиш никаква перспективна длъжност. Още повече в такъв сънен и мирен Патрул като киевския. А без длъжност, без постоянната нужда да решаваш поставените от началството задачи (колкото по-дълго, толкова по-сложни) беше невъзможно израстването на Различния, неговото умение да управлява все повече Сила и да използва заклинания от висш порядък. Но правото на квалификация също трябваше да се заслужи, като прекараш известно време на най-ниското стъпало на патрулната йерархия като „момче за всичко“.
— Задачата ясна ли е? Естествено, няма да се разкривате. Ще следите само момчетата, момичетата по-добре не ги закачайте; който се пази сам, Мракът го пази.
— Ами — проточи Симонов, — горе-долу е ясна.
— Симонов — заядливо и в същото време студено каза Лайк, — не се прави на идиот. Задачата е или ясна, или не — никакви „горе-долу“. Нещо много си се размекнал в твоята Виница. Ще взема мерки, ти ме познаваш.
— Задачата е ясна, шефе! — рапортува Симонов и дори скочи, демонстрирайки усърдие. — Ефим! Да тръгваме.
— Стоп-стоп! — задържа го Лайк. — Впрочем, това е задача на Ефим. Какво си го подюркал? Имате пет минути за преобличане и тоалетна. Дима, ти можеш да си починеш, да зализваш раните. Арик, Швед — след мен.
Шефът на Тъмните стана и бързо тръгна към вратата. Арик и Шведа, разбира се, го последваха. Всеки — с предвкусване на предстоящо мъмрене.
Като цяло те почти познаха — по отношение на мъмренето. Но, както обикновено, даже дежурното нахокване техният многоопитен шеф съумя да съвмести с по-глобална постъпка. Каква — двамата разбраха далеч не веднага.
Този път Лайк не отиде в стаята на Ираклий, която изпълняваше функцията на щаб, а в своята стая. Разположението и мебелировката на практика не се различаваше, освен че на масата у Ираклий почти винаги стоеше отворена бутилка „Хванчкара“, а при Лайк напитките варираха. Днес имаше вермут „Утринна роса“.
— Сядайте — измърмори Лайк. — Разговорът ще е дълъг. И, уви, не много приятен.
Самият Лайк, естествено, се разположи на големия, два и половина на два метра, креват.
— Случило ли се е още нещо? — мрачно се поинтересува Шведа, настанявайки се в креслото. Арик, изпънат като дъска, седна в съседното кресло.
— Докато спеше — не.