Шведа сбърчи чело, но от това казаното от Лайк изобщо не стана по-ясно.
— Как така?
Лайк вдигна поглед към тавана и разпери ръце: сиреч, не зная.
— Арик, гледай сега! И ти, Швед, също внимавай. Започваме от самото начало.
Първо. Артур-Завулон не рискува лично да се напъха в Питер. Той е много силен Различен, но много обича да разгребва жаравата с чужди ръце. Затова аз дойдох в Питер, предварително подготвен за факта, че нещата тук не са така прости, както бе обещано. Отдавна се разбра, че не съм сгрешил.
Второ. Тройният патронаж — това, разбира се, е много красиво и тържествено, но на практика означава само едно: нито Светлите, нито Инквизицията са наясно какво става тук. Реално троен патронаж се прилага само когато заинтересованите страни ги е страх да влизат в огъня сами и едновременно с това има риск да се пропусне нещо важно. Оттук и наблюдателите, които през цялото време обикалят наблизо.
Трето. Висшите Различни се заинтересуваха от Питер едва сега; цели трийсет и пет години на никой не му пукаше за този град. Изглежда, в последно време тук е станало нещо, потенциално способно да принесе полза, но и определено — много опасно.
Всичко, с което разполагахме преди заминаването си, бяха тези три извода. Е, и малък улов — Черните. Какво направихме ние?
Ами точно това, което трябва да направят умните и далновидни патрулни. Първо, не започнахме да форсираме събитията по най-вероятния сценарий. Второ, започнахме да извършваме много безсмислени от гледна точка на заинтересованите наблюдатели действия. А така също и действия, които на пръв поглед са глупави и недопустими. Крайният резултат е информация. Е, Арик, опитай се да извлечеш най-важното от това, което знаеш. Само че кратко и ясно.
Арик се замисли за миг.
— Според мен, най-важният извод от всичко случило се до момента, може да се формулира така: зад Черните стои някаква сила, чиято природа е неизвестна както на нас, така и на Светлите и Инквизицията. Целта на всички поотделно е да разберат същността на тази сила и да не позволят на конкуренцията да разбере. В идеалния вариант — да подчинят тази сила. Така ли е?
Лайк заръкопляска:
— Браво, Арик! При твоето ниво на информираност да достигнеш до такъв извод, и то толкова бързо! Не напразно ти възлагам такива надежди.
Шведа погледна приятеля си с лека завист. Арик винаги е бил по-силен от него. И не само заради възрастта. Като начало, Арик просто беше по-умен. Сигурно затова сега Турлянски беше аплодиран от един от най-силните магове в Украйна, а над Шведа само провеждаха експерименти с неведомата, открита в Питер сила.
— Швед, можеш ли да добавиш нещо за момичето, с което се би? — продължи да разпитва подчинените си Лайк.
Шведа се замисли.
— Неоправдано силна за възрастта си — внимателно започна той след няколко секунди. — Освен ако не е създала мощна илюзия и не се престорила на малолетна, което е възможно, защото тя е по-силна, например от Арик или Ираклий. Или поне така ми се стори.
— Тя наистина е по-силна от теб, Арик и дори Ираклий, но не е създавала никакви илюзии — съобщи Лайк. — Но не питам за това. Каква е тя?
— Тъмна чародейка — сви рамене Шведа. — Според мен. Само че дива. И малко странна… като че ли в нея има и нещо от вещиците.
При тези думи Турлянски хвърли поглед към приятеля си.
— Съвпада — обобщи Лайк. — Арик също характеризира Черните девици като получародейки-полувещици. Е, а сега чуйте какво мисля аз по този въпрос. А и не само аз — сигурен съм, че Завулон, Хесер, фон Киссел и Хена мислят така.
Има поне един начин, чрез който е възможно почти мигновено от слаба чародейка да направиш вещица с впечатляваща сила. Дори и за кратко. При това новоизпечената вещица няма да загуби навиците си на чародейка, а напротив — ще ги запази и увеличи, при това на качествено ново равнище.
Ментор-артефакт. Артефакт с чудовищна сила и възраст — създателят му трябва да влага в него частичка от себе си, частичка от своите умения и душа, а после да чака стотина години, докато артефактът акумулира достатъчно сила. По принцип, след успешната инициация на такъв артефакт създателят му слиза с едно ниво надолу, а понякога и с две. Ако някой от вас е следил скорошната московска история с Огледалото, там се мярна един от тези артефакти, при това далеч не от най-силните. Нокътят на Фафнир, Сумрачния Дракон, зареден от няколко поколения сектанти.
— Но… — неразбиращо проточи Арик. — Та тук има много момичета…
— Артефактът може да не е само един. По време на фолмарските събития групировката на Улфенор Хридиг е изработила трийсетина такива артефакта и ги е заровила за по-добри времена. След четиристотин и няколко години тази групировка е била разгромена от анклав на Светлите магове начело с Бер Жълтата Свита; малкото оцелели избягали чак в Индия. Хранилището на Улфенор така и не било намерено. И това е само един случай, най-известният. Някога, преди сключването на Договора, такива истории са се случвали непрекъснато. Нищо не пречи някой от артефактите да изплува насред Ингерманландските блата, място с много характерна енергетика. Оттук и неочакваната активизация на Черните в Питер. Оттук и хлапачките, излизащи извън първо ниво.