— Grandemeister… — измърмори Лайк, покланяйки се почтително.
— Свободно — без никакъв акцент отговори инквизитора на руски. — Извинете ме, тук съм само за кратко. Намери ли нещо, което би ме заинтересувало?
— Не, Grandemeister. — Лайк заклати глава съвсем по детски. — Още не. Смятате ли, че тук…
— Не е изключено. — Тонът на инквизитора стана леко раздразнителен. — Търсете. Знаеш какво да правиш в случай, че подозренията се оправдаят. И ти знаеш. — Последното беше казано на фон Киссел. — И Хесер знае, а щом се е намесил, и той ще изпълни…
Инквизитора с досада махна с ръка и без предупреждение потъна в сумрака. Известно време в стаята беше тихо; после Ираклий се прокашля и седна. Лайк, все още прав, погледна с интерес към Светлите.
— Разбирам, че след като Инквизицията няма претенции по повод… ъ-ъ-ъ… принудената намеса от трето ниво…
— Второ ниво, колега — ехидно, но без никакво тържество в гласа го поправи фон Киссел. — Но вие сте прав, колега. След като Инквизицията не сметна за необходимо да се намеси, то и адептите на Светлината няма да се намесват.
Лайк с неудоволствие погледна към Алексей Солодовник, след което все пак приседна на края на кревата. Не предложи на Светлите да седнат.
— Лариса Наримановна — обърна се той към вещицата. — Официалният наблюдател от Нощния Патрул пак ли е стоял наблизо? Пак ли е пречил?
— Не — кратко отвърна Лариса Наримановна. — Този път не пречеше.
— И на това съм благодарен — изръмжа Лайк. — В такъв случай, на какво дължим тази чест?
— Наминахме с едничката цел — с мазен глас каза фон Киссел, — да се убедим, че с официалната група под троен патронаж всичко е наред.
— Като че ли не виждаш, че не всичко е наред — прекъсна го Лайк, гледайки мрачно към двете тела на кревата му, които постепенно губеха полупрозрачността си.
— И да ви напомня, ако забравите — без да му обръща внимание, добави Светлият. — При откриване на… е, вие разбирате за какво говоря, колега! Да! Та така, при откриването му можете смело да се обръщате към наблюдателя Солодовник, той има постоянна връзка с Инквизицията.
— Съвсем веднагически! — Лайк тропна с чехлите си по пода. — В същия миг, в който го намерим!
— Благодаря ви! — Фон Киссел се поклони светски. — Не смеем да ви задържаме повече! — И със съвсем друг тон: — Да вървим, Леша.
На Шведа му се стори, че Светлите се оттеглиха малко по-припряно, отколкото изискваше ситуацията.
— Щита! — напомни Лайк. Ираклий се зае.
— Почти не се е променил — въздъхна в креслото Лариса Наримановна. — А не съм го виждала деветдесет и шест години!
— Кого? — стъписа се Шведа. — Фон Киссел?
— Инквизиторът, диване такова!
— А…
— Между другото, Арик. — Лайк погледна твърдо към одесчанина. — Ти, разбира се, не знаеш кой беше това. Един от най-великите магове в средновековна Европа, Людвик Йероним Мария Кюхбауер, известен през годините и като Дункел, Оливер Розендорфер и Кармадон — Совина Глава. Той се прехвърли в Инквизицията още когато по Светите земи обикаляха сарацини. Затова младите Различни не го познават. През последните години — Лайк криво се усмихна, — Совината Глава ръководи Пражкия склад за артефакти с изключителна мощ. Познай защо е дошъл днес тук, в Питер?
Турлянски сдържано се прокашля преди да отговори:
— Кхъ-кхъ… Доколкото разбирам, присъствието му говори за две неща. Ментор-артефактите със сигурност няма да попаднат в ръцете на Светлите. Но, от друга страна, няма да попаднат и у нас.
— Напълно си прав! Совината Глава никога и нищо не изпуска от алчните си ръчички. И съветвам всички ви да се боите от тези ръчички — напълно съм сериозен. И освен това — да се боите от неговия наистина нечовешки интелект. Не знам какво се е случило всъщност, но е възможно скорошната кражба от склада на Инквизицията в Берн да е провокирана от него и съветниците му. И Огледалото заредиха, и равновесието в Москва възстановиха, и всички артефакти се преместиха от независимия Берн в Прага, при Совината Глава. Грандмайстерски ход!
— А защо не гросмайсторски? — мрачно се поинтересува Шведа.
— Защото Совината Глава стана meister в днешната Весталфалия, а Grande го нарекоха в Андалузия. И така си му остана… Какво още ви интересува?
Шведа въздъхна потиснато:
— Най-много ме интересува какво е станало със Симонов.
— И той попадна под нечие влияние — равнодушно обясни Лариса Наримановна. — Изцъкли очи и хукна в сумрака да коли и беси. Само че този път го чакаха не дребосъци, а цели две добре екипирани вещици. На пръв поглед — сополанки, само че едва-едва успях да спася Симонов и Ефим и да избягам…