Лариса Наримановна въздъхна дълбоко, посегна към цигарите си и с отвращение каза на Лайк:
— Не ми харесва това, шефе! Стига сме работили на дребно — влизай в играта. Виждаш ли, вече и аз едва се справям. Няма да издържим срещу тях, ако не се намесиш. А няма смисъл да разчитаме на братчето ти и Пресветлия Хесер, те няма да ни помогнат. Ще изчакат Черните да ни стрият на прах и тогава, може би, ще се намесят. Особено ако и Инквизицията се намеси.
— Братче? — учудено повтори Шведа.
Лайк вдигна воднист поглед към николаевеца:
— Ами да, откъде можеш да знаеш? Някога фон Киссел беше мой брат. Но това беше много, много отдавна… Права си, Лариска. Време е да се заемаме сериозно. Защото наистина няма да дочакаме помощ…
— Е, чак пък да не дочакате — каза някой в ъгъла, зад щорите, тихо и ясно.
Миг преди това Лайк настръхна — хищно, като котка, — значи го беше почувствал. Шведа не усети нищо — достъпните му два слоя на сумрака оставаха спокойни и бистри, сякаш през тях не беше минавал никой. В момента Шведа се интересуваше само от един въпрос: дали Арик бе почувствал нещо?
— А стига бе! — изуми се Ираклий. — А какво стана с намесата на московчани в Питер?
Артур-Завулон небрежно отмести масичката с телевизора и излезе от ъгъла. След него на освободеното място се появи московският им познат Шагрон, после вампирът-меломан, чието име Шведа не можа да си спомни веднага, и още един съвсем непознат Различен, нисък и невзрачен.
— Свивай знамената, Тавискарон — леко мрачно каза шефът на московските Тъмни. — Родината, разбираш ли, е в опасност, няма накъде да се отстъпва, зад нас е Москва и т.н. Сами ще работим, нищо че е Питер.
При това Завулон бързо — толкова бързо, че Шведа почти не го усети — източи отнякъде сила и я вложи в Симонов и Ефим. Двамата моментално отвориха очи.
Лайк с нескриван интерес се вгледа в московския си колега.
— Хм… Това вече е първо ниво — отбеляза той.
— Нищо. Имам особени пълномощия.
И се обърна към вратата.
Шведа помисли, че цялата компания незабавно ще замине на някъде, но на вратата просто се почука.
„Рубльов — разпозна госта Шведа. — Поне на нещо съм способен в компанията на тези супери…“
— Влизай, Дима — покани го с висок глас Лайк.
Върколакът влезе; лицето му беше разтревожено.
— Какво става тук при вас? — попита напрегнато той.
— Върколак? — Артур-Завулон сякаш подуши въздуха. — Че и маг при това! Това е много добре, такъв ще ни трябва. Лара!
— Да, Артур! — с готовност скочи вещицата. Можеше смело да се обзаложиш, че в миналото между тях е имало нещо лично, между украинската вещица и върховния московски маг.
— Останали ли са ти амулети? Мои, имам предвид.
— Последният — виновно призна вещицата.
— Дръж. — Завулон подаде на Лариса Наримановна малка дървена кутийка, която непринудено извади от въздуха. — Между другото, имаш поздрави от Арина.
— Събудила ли се е вече? — Вещицата вдигна вежди. — Кога?
— Отскоро. — Завулон беше лаконичен.
— А Лушка… Какво стана с Луиза? Нима Арина й прости?
Погледът на Завулон почти не се промени. Почти.
— Луиза не е сред живите вече половин век. Мислех, че знаеш.
— Не знаех… — прошепна Лариса Наримановна.
Изведнъж лицето й стана почти човешко — без онзи характерен вид, който е присъщ на Различните, отдавна преминали столетна възраст.
— Лайк, твоите момчета способни ли са да се грижат сами за себе си тази вечер? — обърна се Завулон към Шереметиев.
— А нима няма да ги вземем с нас?
— Този може. — Завулон дори не погледна към Турлянски, но внимателно и някак гнусливо провери Шведа. — По принцип и този може. За него вече казах. — Кратко кимване към Рубльов. — А тези двамата нека останат.
Завулон си погледна часовника.
— Добре ще е да успеем още тази вечер — въздъхна той. — Докато Хесер е в Москва.
— Върнал се е в Москва?
— Днес през деня. Мисля, че до утре сутринта — тази нощ на Светлите в Питер ще им е много неуютно. И на Черните също.
По принцип и Шведа, и Арик, и даже проспалия главното Рубльов очакваха изменение в мащаба на действието. Могъщи артефакти, Велики Инквизитори (в миналото — Велики магове), появилият се неизвестно откъде Завулон с подкрепление… След всичко това започваш да очакваш нещо по-особено. Но чак пък такова!
Подкреплението наброяваше десетки Различни. От цяла Европа и дори извън пределите й. Лермонтовския проспект пред хотела беше запълнен с черни като смола автомобили, а над тях блестеше множествена аура — чак небето светеше, ако се вгледаш през сумрака.