Лайк, Ираклий, Арик и Шведа влязоха в колата на Шагрон; Лариса Наримановна замина със Завулон и московската върхушка, а Димка Рубльов беше отвлечен от негов познат върколак от Румъния.
Арик неволно погледна към сградата зад „Фонтанка“ — тя изглеждаше тъмна и безлюдна.
— Там няма никого — поясни Лайк, без да се обръща.
Арик успя да изстиска от себе си само едно неутрално „ъхъ“. Той много се боеше от лошото предчувствие относно Тамара, но в близко бъдеще не се очертаваха никакви неприятности, което малко го успокояваше.
— Между другото — обърна се Шагрон към Лайк. — Когато ви возих из Москва, малко… дрънках излишно. Наистина не знаех, че вие сте шеф на киевския Патрул.
— Няма нищо — благодушно отвърна Лайк. — Нали не каза нищо лошо.
През това време зловещата кавалкада от черни мерцедеси, сааби, лексуси, фордове, опели и други четириколесни зверове потегли. Имаше даже два микробуса и миниванове, също черни като нощта. Дъждът се сипеше по стъклата, поради което градските силуети отвън изглеждаха странно изкривени. След Египетския мост завиха надясно и доста дълго се носеха по опустялата крайбрежна „Фонтанка“, без да обръщат внимание на светофарите и без да завиват никъде. Имаше кой да се погрижи пътят да остане свободен. А после, след няколко завоя, отпред внезапно се показа открито пространство, без никакво застрояване, даже без настилка. Трева, храсти и пътеки, повечето от които бяха просто утъпкани в тревата.
— Марсово поле? — огледа Шведа пейзажа през прозореца.
— Да — потвърди Шагрон. — Пристигнахме.
Малкото площадче не можа да побере всички автомобили; паркираха на тротоарите и дори на близкото мостче. Различните се бяха погрижили да изгонят хората от мястото на предполагаемия сблъсък, затова тази част на Питер изглеждаше опустяла.
Сумракът кипеше, сякаш чувстваше мощта на събралите се Тъмни. А в самия център на Марсово поле се виждаше познатата на украинския екип аура на Черните. Как суперите бяха успели да съберат всички Черни на едно място, си оставаше загадка. А може би те сами се бяха събрали, когато почувстваха, че мирише на барут.
Впрочем, сега сблъсъкът щеше да е на далеч по-високо равнище. Ако преди изглеждаше, че няколко Различни ще са достатъчни, за да обуздаят шепа диваци, то днес всичко се представяше в нов ракурс. И диваците не бяха съвсем диваци, и имаха по-голяма сила, отколкото се очакваше. Така че струва ли си да се учудваме, че в играта се включиха такива тузове като Завулон?
Шведа, във всеки случай, не се учудваше.
Не се учудваше и Арик Турлянски. Той беше забелязал, че преди да пристигнат тук, преди да каже „този може да го вземем“, Завулон дори не си направи труда да го провери и оцени. Макар че беше възможно Завулон да е направил това още в Киев. Общо взето, Арик нямаше на какво да се учудва.
Освен това той си мислеше за Тамара. За пръв път в душата на одесчанина цареше смут. Как да защити онази, която изведнъж придоби непонятна власт над Арик? Той би я защитил, без да се колебае — само ако знаеше как. Но Арик не беше готов да тръгне срещу своите. Освен това разбираше, че е безсмислено, нищо че не беше последният по сила сред събралите се на Марсово поле Различни. Впрочем, дори да беше втори, това едва ли щеше да има някакво значение.
Черните се бяха събрали в самия център на Марсово поле, при вечния огън. В своеобразната квадратна крепост, чийто стени оставаха раздалечени, отваряйки четири прохода. Тъмният десант се беше разгърнал в широка верига, постепенно обкръжавайки тази крепост; скоро веригата образува почти правилна окръжност.
Арик, Шведа, Димка Рубльов, Ираклий, Лариса Наримановна, Лайк, Завулон, вампирът Костя (все пак си спомни името му!), Шагрон — всички станаха част от този пръстен. Не стояха подредени; понякога до тях имаше напълно непознати Различни, но какво значение имаше, ако всички служеха на Тъмнината и имаха обща цел — да унищожат отстъпниците?
Защото непознаването на Договора не освобождава от разплата.
В историята на Патрулите имаше много операции, подобни на днешната. Когато мощта на Патрула — без значение кой — се стоварваше върху самозабравили се диваци или сектанти-фанатици. По принцип всеки Различен постепенно стигаше до извода, че във вечната борба между Светлината и Тъмнината най-ценно е равновесието. И ако не знаеш какво да правиш, прави онова, което ще помогне за запазването на равновесието.
Така поне със сигурност няма да стане по-лошо.
В сумрака над крепостта трептеше синкава мараня. Беше странно да я видиш в сивия, на практика лишен от цветове свят, но всъщност маранята приличаше на осветен оттенък на сивото, а синкава я правеше въображението.