Общо взето вълната, пусната от Тамара, не достигна до пръстена на Тъмните. Изчезна, потъна, беше погълната. Но черните вихри не възнамеряваха да изчезват, напротив — уголемиха се и затанцуваха над стените. Арик видя, че вихрите се управляват едва от няколко Различни, сред които бяха Завулон и Лайк. Още двама стояха наблизо; останалите Арик не виждаше — те се намираха на противоположната страна на пръстена, зад магическия пламък на Черните. С всяка секунда вихрите ставаха все повече: отваряха се нови и нови проломи надолу, към самата Тъмнина.
Момичетата на централната площадка се престроиха в учудващ синхрон и се разделиха на двойки, застивайки в странни пози. В разположението им имаше някакъв неуловим ред, странна висша хармония. Тамара също леко промени позата си: сега ръцете й бяха насочени не към небето, а към огъня.
Маранята над Черните се завихри, заприличвайки на купчина сметана. А после вместо огън, от отвора в квадратната плоча на вечния огън изригна ослепителен стълб светлина и прониза ниското и безрадостно сиво небе.
Сякаш самият сумрак потрепери. Черните вихри се блъснаха в стените и се върнаха метър-два назад.
— Мрак! — изсъска през зъби Лайк. Сега лицето му приличаше на череп, дългите му коси се развяваха от несъществуващ вятър — те трептяха в такт с приливите на магическа сила. — Откъде имат такава мощ?
Отговорът на Тъмните беше почти мигновен: най-малко двама от главатарите приеха пълния си сумрачен облик. Завулон, огромен рогат демон, висок почти осем метра, се надвеси над стените на крепостта, която не достигаше дори до възлестите му колена, а малко по-нататък огромен люспест дракон изплю език от димящ огън. Драконът изглеждаше много по-голям и масивен, отколкото по идея би трябвало да бъде при тези размери. От освобождаването на тъмната енергия ушите им писнаха, а слепоочията ги заболяха. В дългата жълта сграда с колоните срещу Марсово поле с глух звън се разлетяха стъклата на всички прозорци; в съседните сгради — изглежда, също, но те не се виждаха добре през наситения със сила сумрак.
На онези момичета, които стояха по-близо до Завулон и дракона, очевидно им дойде в повече — една от девойките припадна върху плочата, на другата й се подкосиха краката.
Демонът прекрачи през стената, стъпвайки с ноктестата си лапа само на метър от падналите. Драконът махна с криле, готвейки се да полети.
Тамара объркано се стъписа; още една двойка Черни рухна, не държейки се на краката си.
„Какво ще стане сега!!!“ — помисли си Шведа, разтривайки болящите го слепоочия.
От него непрекъснато черпеха сила — и нищо чудно.
— Стойте! — неочаквано извика Арик, напусна строя и се хвърли към прохода. — Тамара, спри, какви ги вършиш!
Предводителката на Черните се обърна, без да довърши започнатия пас, отново с две ръце.
— А! — злобно каза тя. — И ти ли си тук?
— Спри! — Арик точно минаваше до крака на Завулон. Завулон беше навел източената си муцуна и гледаше мрачно към неочакваната пречка. — Ами че ние сме една природа, защо е това безумие?
— Вие дойдохте да ни убиете! — извика с фалцет Тамара.
— Не! Дойдохме да ви вразумим! Дойдохме да поговорим!
— Послушай го, момиче! — с вибриращ бас изръмжа Завулон. — Много ще се радваме, ако не се наложи да убиваме никого.
Над главите им с шумолене прелетя драконът — изглеждаше невероятно, че такава маса е способна да лети, при това — в лепкавия свят на сумрака, където всяко движение се извършваше с огромни трудности.
— Лъжете!
— Не!
— Тогава докажете, че не лъжете!
Арик, без да се замисля, се хвърли напред, към убийствено красивите момичета около Тамара, красиви с вещерската, вампирска, мъртвешка красота на сумрачния си облик. Той беше притиснат от потоци сила и от двойка непознати ударни заклинания, едва не попадна под неправдоподобно силна „спирала на Фармарос“, но все пак успя да се промъкне през нестройните редици на Черните почти до самата Тамара, застана пред нея и я погледна в очите.
— Аз съм в твоята власт — твърдо произнесе Арик.
И отпусна ръце.
Той наистина беше във властта на Тамара — беззащитен и пред Черните, и пред своите. Всеки удар би го помел, пречупил или развъплътил.
„А-аз съм в тво-оята-а вла-аст… аст… аст…“ — повтори глухото ехо преди думите да се разпаднат и да потънат в сумрака.
Двете момичета до Арик гледаха предано Тамара в очите, очаквайки и най-малкия знак. Над тях се образуваше малка синкава топка.