— Отлично! Расте. Всъщност отначало мислех да проведа тази операция като негова квалификация. Е, и втория да понатисна, Шведа. Онзи, яхтсменът.
— Доколкото разбирам, останалите са безперспективни? Е, без да броим върколака.
— Един току-що се е излюпил… Знаеш ли я тази историйка? „О, господи“ — радостно казало пиленцето, излюпвайки се в този най-хубав от световете по Лайбниц. „Пфу, по дяволите“ — казало същото пиленце, залюпвайки се назад по Шопенхауер. Та така, на втория му е време да се залюпва назад. По Шопенхауер.
Завулон се усмихна.
— Жесток си ти, Лайк… Жесток…
— А какво мога да направя?
— Прав си, нищо. Днес цялата колегия се опита да пречупи твоя одесчанин. Поотделно и вкупом. Не се поддава! Той наистина ли обича тази вещица?
— Нима не видя? Там, на Марсовото?
— Е, знам ли… — Завулон изкриви лице. — Може да се натяга пред началството. Сам по себе си рискът не значи нищо.
— Само не ми казвай, че си пропуснал емоционалния фон. Няма да ти повярвам.
— Мда-а. Е, общо взето, Инквизицията гледа през пръсти на неговото изпълнение. А и всъщност той не е направил нищо, противоречащо на Договора. Момичето е потенциална Велика. Хесер, естествено, настоява за изпълнение на първоначалните задачи, тоест за поголовно развъплъщаване, но Совината Глава и Хена му дърпат юздите. Мисля, че няма да развъплътят и момичетата. И правилно, трябва да ги изучаваме, а не да ги развъплъщаваме.
— А менторите?
— Ами няма ментори! Нито следа от тях. Плащоносците обходиха всичко наоколо, чак до Разлива стигнаха. Олтара от дома на „Фонтанка“ го разглобиха на корпускули — нищо! Горелката от Марсово поле огледаха — обикновена газова горелка, нито следа от магия. На едно от момичетата за проба дадоха един вещерски амулет, едва не събори стената. В смисъл — никакви навици за работа със стандартни амулети. При останалите — същата история. Главната е малко по-добре, успява да направи нещо по интуиция, но това…
Завулон леко помръдна с пръсти, подчертавайки несъпоставимостта между уменията на Тамара и силата, с която се разпореждаше като на шега съвсем неотдавна.
— Хм… Но ако силата им не е от амулети, и не е от сумрака — тогава откъде е? — попита с недоумение Лайк, обръщайки се или към вратата на балкона, или към завесата пред нея. Във всеки случай, гледаше някъде натам.
— Совината Глава е позеленял от яд. Явно е разчитал да си попълни съкровищницата. Вместо това — нъцки! — Завулон изхриптя странно, което очевидно трябваше да означава злорад смях и погледна часовника си. — Скоро трябва да тръгваме.
— Къде ще заседават? — попита Лайк и се прозя.
— Ами тук, на осемнайсетия етаж на Рижкия.
— Виж ти! — изуми се Лайк. — А аз обичам да пия там кафе сутрин. Гледката… нищо, че е Питер, пак е красиво.
— На Совината Глава също му хареса. Между другото, за кафето: може би вече трябва да тръгваме? Така или иначе ще ходим в Рижкия корпус.
— Не възразявам.
Двамата магове бавно се надигнаха от креслата, излязоха от стаята (като при това не отвориха вратата — мързеше ги да търсят ключовете) и се отправиха към бара на „Съветски“.
В определения час Лайк и Завулон се качиха в хола на осемнайсетия етаж, на който две от стените бяха само стъкла. Вероятно тук е имало някакво мероприятие, защото до стените имаше множество боклуци като листовки, баджове, вестници, програми и дори нечий тъмносин пуловер с малък надпис отляво:
Руска фантастика
http://www.rusf.ru
Ние сме на 5 години
По леките остатъчни следи от магия беше лесно да се разбере, че хотелският персонал не беше почистил стаята и се е наложило да го направи някой Различен, най-вероятно от Инквизицията. Не с ръце, разбира се.
Арик и Тамара седяха на столовете, където обикновено настаняват свидетелите. Това беше добър знак. Впрочем, Лайк изобщо не се съмняваше в успешния за Тъмните изход от заседанието.
Лайк и Завулон тъкмо си бяха намерили места за сядане, когато иззвъня пристигащият асансьор. Влязоха Пресветлият Хесер, фон Киссел и необикновено сериозният наблюдател Солодовник. Сериозността на наблюдателя беше напълно разбираема: рядко се случва на дребосъци като него (или по-точно — изобщо не се случва) да присъстват на заседанията на Трибунала, при това в присъствието почти само на Велики магове.
Лайк можеше да гарантира за присъствието на петима Велики, ако включеше и отдавна отказалия се от активна работа Совина Глава. Но Великият си остава Велик, дори когато стане инквизитор. Вчера на Марсово поле действаха още четирима Велики, но в момента не присъстваха в залата. Дори сламеномустакатият шеф на Дневния Патрул на Минск, вчерашният Велик Дракон (който на времето беше изплюскал доста овце и друг добитък от стадата на ливонските епископи Мейнхард, Бертхолд и Алберт Рижки) отпътува, макар че обикновено присъстваше на подобни заседания. Останалите просто пристигнаха, свършиха си работата и се върнаха у дома. Обстановката се стабилизира, сега бе време местните да оправят бъркотията, така че защо да кибичат на скучно заседание, посветено на проблемите в абсолютно чужд за тях регион?