Инквизиторът-следовател завърши речта си със следните думи:
— По такъв начин, ние бяхме принудени да направим извод, че сме се сблъскали с непознато явление на природата и сумрака.
Препоръки на следователската група към Европейското Бюро на Инквизицията: да се запазят всички сектанти и да им се проведе обучение по теория и практика на съвременната магия според техните наклонности и естествени показатели. Да се изпрати следователска група в Санкт-Петербург, а така също и група със специално предназначение, способна да се намеси адекватно в случай на непредвидени обстоятелства. На всички Различни се препоръчва да напуснат Санкт-Петербург или да останат след подписване на декларация за приемане на риска.
Благодаря за вниманието.
Максим кимна с достойнство към Совината Глава (той дори не трепна), към съдиите, лично към Шиндже и едновременно към всички присъстващи.
— Имате думата, Пресветли Хесер! — произнесе Витезслав.
Светлият маг очевидно беше успял да оцени чутото и вече прекрасно съзнаваше, че е глупаво и наивно да се надява на изпълнение на първоначалните изисквания за развъплъщаване на Черните.
— Благодаря ви, господин следовател, вашият доклад беше много интересен и познавателен. — Хесер сдържано изръкопляска. — Особено онази част, в която се говореше за същността и характеристиките на магическата енергия, наречена „черна“, и страшния източник на управляваща сила. Мисля, че старите магове ще го оценят и ще се посмеят от сърце.
— Не се превземай, Хесер — без да мърда и сякаш без дори да си отваря устата, каза Совината Глава. Сега той ужасно приличаше на стоп-кадър от руския „Мечо Пух“ — очакваш, че веселото мече всеки момент ще мръдне. Но не, застинало е, гледа в една точка…
— Правилно ли разбрах, че вече е решено да се откаже развъплъщаването на това вещерско сборище?
— Не, защо? — тихо възрази Совината Глава и най-накрая промени позата си. — Тогава защо да ви събираме? Просто щяхме да ви уведомим. Нашата цел е ищецът да осъзнае безусловната необходимост от такава постъпка.
— Да-да, знам. — Хесер кимна няколко пъти. — Изобщо, харесва ми това заседание. Секретарят е Тъмен…
— Секретарят е инквизитор — със скърцащ глас го поправи Совината Глава.
— …в миналото — Тъмен маг — продължи Хесер. — Говорителят е вампир. Председател на съда е Великият Шиндже, Сянка на Мрака. В залата са само Тъмни, няма дори проблясък. Разглеждаме дело за трийсет Тъмни… Какво има да се обсъжда? Според мен сега е времето да се възползвам от правото на безпристрастност.
— Правото на безпристрастност го олицетворявам аз — тихо каза Шиндже и погледна Хесер в очите.
От този поглед дори Пресветлият Хесер се присви.
— Искам да кажа, че Тъмните трябва да бъдат съдени от Светъл. Дори и от бивш Светъл.
— Аз вече много отдавна не служа нито на Тъмнината, нито на Светлината, нито на Равновесието, и ти прекрасно знаеш това, Хесер. Аз отдавна вече никому не служа, дори на себе си. Служенето е участ за търсещите.
Гласът на Шиндже беше равен и сякаш беше лишен от ниски и високи честоти, като древен магнетофонен запис.
— Тъмните не трябва да бъдат съдени от Светъл, защото той неизбежно ще е предубеден. Тъмните не трябва да бъдат съдени от Тъмен, защото той също ще бъде предубеден. Вместо да решаваш кой кого да съди, по-добре помисли: а трябва ли изобщо да ги съдиш? Искаш да развъплътиш тези момичета? Тогава развъплъти и онези хлапета, които преди бяха Черни! Всичките седемдесетима човека. Какво ще кажеш, Хесер? Сега те са обикновени хора — така реши съдбата. Дори и да ги развъплътиш — с какво това ще помогне на загиналите Различни и загиналите хора?
— С нищо. — Хесер се мръщеше все по-силно. Много ясно — биеха го на негова територия, и то с неговото оръжие. — Всъщност аз още не съм искал развъплъщаване.
— Тогава за какво говорим?
— Говорим за това — оживи се Хесер, — че Тъмните получават почти трийсет чародейки, потенциално способни да излязат извън категориите, а една от тях е потенциална Велика.
— Прекрасно, вече започна да се пазариш. — Около очите на Шиндже се появиха тънки бръчици. — Какво пък… Думите ти са разумни. Дункел, ще ви се наложи да разрешите на Светлите няколко извънредни едностранни намеси от високи нива. Нека ги брои Хесер, сигурен съм, че Великият Светъл маг няма да е толкова нагъл, че да иска повече, отколкото биха постигнали тази група деца. А що се отнася до Великата… Вече имаш Велика, Хесер. При това с перспективи. Ти ли ще ми се оплакваш?
Хесер унило разпери ръце. Но, колкото и да е странно, премълча.
— Дункел, ти чу решението ми. Тъй като тук вече не се предвижда нищо важно, аз си отивам — каза Шиндже.