Старият Различен стана и се обърна към Витезслав. Той почтително отвори пред него портал, зад който се виждаше обикновена стая, обаче обгърната с червеникава мъгла.
— Да съдиш живите е далеч по-лесно, отколкото да съдиш мъртвите — измърмори Шиндже, влизайки в портала. — На живите винаги им трябва нещо…
По време на цялото заседание Сянката на Мрака нито веднъж не използва магия.
— И така — върна се към задълженията си Витезслав, — Пресветли Хесер, ако обичате, изложете позицията на Нощния Патрул на Москва в светлината на всичко… ъ-ъ… гореизказано.
Хесер помисли за секунда, спогледа се с фон Киссел и отвърна:
— Е, ако съдът утвърди предложението на Великия Шиндже… какво пък… вероятно ще оттеглим иска.
— „Вероятно“, или ще го оттеглите?
— Ще го оттеглим.
— Така да бъде — провъзгласи един от съдиите-инквизитори и удари с призрачното чукче по призрачната подставка.
— Само че… — обади се Совината Глава, заличавайки напълно официалния тон на събранието. — Хесер… Наистина, не прекалявай с въздействията. Първо ниво — не повече от две. И установи времеви интервали, после ще проверя.
— Благодаря, много сте добри — измърмори Хесер. — Имам едно изискване. Тези, — той гнусливо кимна с глава към междинната зала, където момичетата на Тамара очакваха участта си, — не бива да се обучават на едно място. Разпределете ги, по една в град…
— По три — незабавно възрази Завулон, окончателно превеждайки дискусията към плоскостта на баналното пазарене между страните, отдавна и подробно познато на по-опитните. — Помисли за стреса, Пресветли Хесер, на който ще са подложени тези нещастни деца в света на Различните — съвсем сами, без приятели и близки! Би трябвало да те вълнуват тези неща.
— Тези „деца“ скоро ще си покажат зъбките — мрачно отвърна Хесер. — Едни ще започнат да пият кръв, други — да урочасват… Но както и да е, доколкото разбрах, ще се договорим по две в град.
— Договаряме се — кимна Завулон. — Но това не се отнася до главната, нея ще я обучаваме където пожелаем. Колега Дункел?
— Не възразявам — махна с ръка Совината Глава.
В този момент и Лайк реши да не пропусне своето:
— Уважаем съд, уважаема Инквизиция! Бързам да обърна вашето внимание на твърде бедственото положение с притока на нови сили в украинските Патрули — имам предвид Дневните Патрули, разбира се! Не много отдавнашната катастрофа, случила се в Чернобил през осемдесет и шеста, вече има своите последици. Вече се раждат четирийсет пъти по-малко Различни…
— Накратко, Лайк — прекъсна излиянията му Совината Глава. — Какво искаш?
— Предимството на право на обучение в украинските Патрули днес бяха блестящо защитени…
— Десет човека — резюмира Совината Глава.
— Не са ли много за Украйна? — почеса се по слепоочието Завулон. — Дори няма кой да ги обучава.
— Благодарение на тебе — измърмори Лайк. — Всички ги избиха.
— Добре — предаде се Завулон. — Мракът да е с теб, дори преподаватели ще ти отделя.
— Между другото, така и така сме се събрали, имам един организационен въпрос. — Лайк дори стана, което отдавна не му се бе случвало на такива заседания. — Аристарх Турлянски, шефът на Дневния Патрул на Черноморието, по напълно понятни причини го отзовавам в Киев. На негово място възнамерявам да назнача Тъмния маг от второ ниво, неизвестен за повечето присъстващи под името Швед, за което ви поставям в известност. Извинете за тавтологията…
— Брех, че го каза! — впечатли се Завулон. — Направо като Бисмарк в най-добрите му години, дори тавтологията е изящна. Накратко, ти намекваш, че бъдещата Велика също ще иде в Киев?
— Няма да ги разделяме, я. — Лайк с театрален жест посочи към Арик и Тамара. — Още повече, че… техните взаимоотношения всъщност предотвратиха касапницата на Марсово поле.
— През първите години — може — съгласи се Завулон, гледайки в пода. — После ще видим.
Усещаше се, че се съгласява насила.
— От мен това е всичко — припряно обяви Лайк и седна.
— Прекрасно — обобщи Витезслав. — Последната точка от днешния дневен ред: оценка дейността на особената група под троен патронаж, съставена от Различни от Киев и други украински градове.
— Да се признае за успешна, какво има да се оценява — сви рамене Завулон. — Поработиха както обикновено.
— Светлите имат ли претенции към групата?
Хесер тъжно се усмихна.
— Светлите винаги имат претенции към Тъмните…
— А към групата? — меланхолично го прекъсна Совината Глава.
— Не — каза с отвращение Хесер. — Групата действаше, както обикновено, нагло и цинично, но според нас не е нарушавала Договора.