— Прието — повторно удари с чукчето съдията, давайки думата на Витезслав.
— С това днешният дневен ред е изчерпан. Напомням ви, че на утрешното заседание ще бъде разгледана и оценена дейността на Нощния и Дневния Патрул в Санкт-Петербург за последните десет години. Колеги кадровици, подгответе, ако обичате, всичко необходимо за регистрацията на новоинициираните Различни Тъмни.
Едва сега Арик си позволи да се отпусне и да се усмихне на Лайк.
И едва след това целуна Тамара.
Очаквайки асансьора, Арик гледаше през прозореца. Съвсем наблизо се простираше нощният град. Хилядите човешки аури се сливаха в единно равно светене; Арик си помисли, че досега никога не е гледал нощните градове от високо и не е знаел, че е толкова красиво. Или може би е красиво защото оттук не се вижда мръсотията?
Голямото може да се види само отдалеч. И обикновено то изглежда чисто и спретнато.
На сутринта Лайк нареди на Арик и Тамара да отлитат за Киев, а самият той изчезна нанякъде, както обикновено. Разбраха се да се срещнат на следващия ден. Във „Виктория“, разбира се.
ОСМА ГЛАВА
Шведа влезе във „Виктория“ пръв — Лайк, неизвестно защо, реши да си купи цигари на улицата, от старицата, която търгуваше до универсалния магазин. Барманът Игор, когото най-често наричаха „Григорич“, погледна иззад плота, позна Шведа и мълчаливо се зае да налива тъмна „Оболон“. После се поинтересува:
— Солянка ли ще хапнеш?
— Не — отвърна Шведа и умиротворено си помисли: „Е, поне тук нищо не се е променило“.
Почти веднага влезе и Лайк. Отначало, разбира се, целуна всички сервитьорки наоколо, а после — двете вещички до игралните автомати.
— А къде е Турлянски? — учудено попита той, оглеждайки полупразната зала.
— Не знаем! — хорово отвърнаха вещичките. Някак жизнерадостно.
— Хм… Не е ли идвал тук?
— Не! Вероятно веднага е извел своята принцеса на екскурзия! — изкикотиха се вещичките.
— Брей — учуди се Лайк още по-силно.
По идея Арик трябваше да го чака именно тук, във „Виктория“. По време на питерското пътешествие пъргавият приятел на Ефим с екзотичното име Викентий най-накрая беше купил два апартамента в същата девететажна Параджановска сграда, чийто първи етаж се заемаше от „Виктория“, и дори беше успял да направи ремонт и да ги обзаведе. Викентий беше обещал до две седмици да купи още два апартамента, също на последния етаж.
Лайк отдавна и напълно справедливо подозираше: вместо да обикалят по хотели, дори и най-реномираните, Шведа, Симонов и дори снобът Арик ще предпочетат да живеят тук, над „Виктория“ и Площада на победата. Арик, Тамара и двете разпределени в Киев питерски момичета от бившите Черни постъпиха точно така, а Шведа и Симонов се отидоха у Лайк да попиянстват, което беше извършено с максималното старание и възможно усърдие. Във всеки случай, Шведа не поиска солянка тази сутрин (което не убягна от вниманието на Лайк), а Симонов изобщо отказа да става и остана да спи върху купчина прашни книги у Шереметиев.
— Добре, Мракът да е с него — безнадеждно махна с ръка Лайк. — Но Ираклий къде е?
Барманът Игор мълчаливо посочи с поглед вратата на тоалетната.
— А! Е, тогава има време да изпием по бира.
След края на питерското заседание и краткото резюме на Инквизицията Лайк така и не успя да разкаже подробности на Шведа. Но николаевецът усещаше: шефът на Тъмните в Киев е намислил нещо. Нещо, непосредствено свързано със скорошните питерски събития. Предпазливите опити да говори с Лайк по време на вчерашното пиянство се провалиха напълно: Лайк не желаеше да разкрива плановете си в отсъствието на Ираклий. Освен това пречеше и присъствието на Симонов. И фактът, че Симонов се натряска като казак, а Лайк и Шведа останаха сравнително незасегнати от алкохола, също беше показателен.
Известно време двамата замислено си поправяха здравето след вчерашните изпълнения. Ираклий, щастливо избягнал събирането, се подсмихваше под мустак и шумолеше с вестника си.
Най-накрая Лайк щракна с пръсти към вещичките:
— Ей, някой да ми даде телефон!
Той беше дал своя на наблюдателя Солодовник още преди заминаването в Питер, но неизвестно защо, Солодовник не бързаше да го връща, независимо от декларирания образ на безкористен и справедлив Светъл. А купеният в Москва телефон Лайк остави в Москва — за спомен на една млада особа, още неощастливена с мобилна връзка.
Анжелка буквално изпърха от табуретката с телефон в ръка. Толкова е приятно да услужиш на шефа си, когато си млад!