Известно време Шереметиев тъпо натискаше копчетата на елегантното сребристо телефонче.
— А защо го няма номерът на Турлянски? — капризно се осведоми Лайк.
— За… Защото не го знам — измърмори смутената Анжелка.
— Значи това е твоят телефон?
— Да!
— А къде е моят?
— Нали ти самият го даде на Светлия преди да отлетим — напомни му Шведа.
Лайк го погледна, сякаш беше ученик:
— След като съм го дал, значи вече не е мой! И тъй като повече нямам телефон, веднага трябва да се вземе нов! Кой отговаря за комуникацията при нас?
— Ефим… — съвсем разстроено съобщи Анжелка.
— Ефим беше с мен. Кой го замества?
— Не знам…
— Пълен бардак! Ще наказвам! Къде е Сайринк? Къде е Палатников? Къде е Плакун?
— Плакун намина тази сутрин… Каза, че ще е в офиса…
Бедната Анжелка почти плачеше. Искаше да услужи, а вместо това стана обект на гнева на началника.
— На, обади се, какво се разбесня… — Шведа примирително подаде своята очукана „Нокия“.
Лайк посвятка с очи, но все пак взе „Нокия“-та. Анжелка погледна с уважение Шведа — той твърде малко общуваше с женската половина на киевския Патрул. Може да се каже, че изобщо не общуваше. Когато идваше в Киев, първо го засмукваха важните неща, после неизменно обикаляше в компанията на Лайк, Димка Рубльов, Ефим, Дарт Вейдър, Сабуров или екипа от Петровка. А накрая — група махмурлии, изпращащи го на гарата, бутилка „Оболон“ за из път и гостоприемното легло в спалния вагон. И — почти без никакъв преход — Николаев. Затова фактът, че някакъв си южняк просто изтърсва на страшния шеф: „Какво се разбесня“ — силно го издигна в очите на наивната и все още неразбираща йерархията на Различните вещичка.
— Къш — нареди Лайк на Анжелка и тя с облекчение хукна към игралните автомати.
Арик дълго не отговаряше, но най-накрая се обади:
— Да, Швед?
— Не е Шведа — изръмжа Лайк, потискайки раздразнението си.
Това, че повика малко и после спря, изобщо не означаваше, че на споменатите Сайринк, Палатников и Плакун им се е разминало. Всеки щеше да си получи заслуженото — по-опитните сътрудници на Патрула изобщо не се съмняваха в това. Можеше да се съмнява само едва излязлата от възрастта на нимфетка Анжела.
— Къде си? — поинтересува се Лайк, вече по-спокойно. — Нали ти казах да чакаш във „Виктория“…
— На Тамара й е зле — съобщи Арик с глас, ако не убит, то някак твърде мъртвешки.
— В смисъл? — напрегна се Лайк.
След като ги инструктира двамата преди заминаването им към Пулковската аерогара, той по навик проследи вероятностите и не откри нищо фатално в близкото бъдеще на Турлянски и Тамара. Впрочем, вероятностите затова са и вероятности, защото понякога се променят твърде рязко и стремително.
— По-добре се качи, сам ще видиш.
— А ти къде си?
— Ами тук, над „Виктория“. От Бориспол дойдохме веднага тук и оттогава не сме излизали. — Арик помълча и добави: — Тя спи.
— Идваме — бързо каза Лайк. — С мен са Ираклий и Шведа, така че прикрийте голотиите.
— Добре. — Арик подсмръкна и прекъсна връзката.
— Да тръгваме! Ираклий, зарежи този вестник.
Ираклий стана, но не остави вестника. Сгъна го и го взе със себе си. А Лайк дори не целуна никого по пътя към служебния вход.
За да премине от „Виктория“ във входа на сградата, нормалният човек трябва да излезе навън и да заобиколи два пъти наляво от другата страна на булеварда. На Различните, разбира се, изобщо не им хрумна подобно нещо — минавайки през сияещата от никел кухня, всички просто прекрачиха през няколко стени и се озоваха на стълбището, срещу асансьора.
— Много мъх има — оплака се Шведа, оглеждайки се, и гнусливо се изплю. — Да го позамразя ли малко?
— Действай, щом искаш — позволи Лайк.
В следващите няколко секунди на синия мъх, обитателя на сумрака, му стана много неуютно. А през това време пристигна и асансьорът.
Това беше стара, почтена машина, и затова скърцаше, виеше и тресеше, както се полага на стара машина, обслужвана от нетрезв украински техник с невъзможната фамилия Кенгурогов. И въпреки всичко невъзможната фамилия беше изписана със зелена боя на табелка, разположена малко над бутона за повикване — „Отговорен механик: Кенгурогов В.П.“. Лайк твърдеше, че фамилията на предишния нетрезв механик е била още по-странна — Алигагатор. Алигагатор И.С. Някога Турлянски предположи, че в училището, където се обучават украинските асансьорни техници е постъпила цяла група деца от домове за сираци, на които понякога дават и още по-странни фамилии. Може би беше точно така…
Възнасяйки се до деветия етаж, асансьорът облекчено въздъхна и с почти доловимо усили отвори вратите си.